Единствената причина да „отбелязвам“ тази дата – 9-ти септември, не е задрямалият рефлекс на човек, който живял и преди 1989. Споровете около историята ще продължат. Там нищо не мога да променя, а мнението ми отдавна е твърдо – това е преломен момент в съдбата на нацията, който ни извади от Историята за да участваме в нечий чудовищен експеримент. И още не сме се върнали. Напълно.

Въпросът, на който трябва да отговорим, не е само и толкова колко и колко истински са били партизаните на 9-те септември – с времето все повече ще става ясно, че това е една от насилените исторически „истини“. Отговорът който всеки пред себе си трябва да даде е: колко различен е днешният 9 септември и какъв е личният ни принос за това да бъде различен? Има ли Червена армия, която да ни окупира, не като територия само, а като съзнание, като социален живот?

Има ли нови родни партизани, нова ДС, нови Вишински, които се стремят да унищожат и крехките кълнове на нов пробългарски европейски елит. Има ли дегизирани като демократи диктатори, които узурпират властта в рамките на нови ОФ съюзи (всички в Парламента са на практика от едно ново ОФ). Има ли безпътица и безправие.

Защото докато громим митовете и легендите на миналото, допускаме новите „партизани“, новите неуки, новите пролетарии с Ролс Ройс  (това е само знак за мащаба на кражбата и на арогантността, които дойдоха след онзи 9-ти и никога не си отидоха), да управляват съдбите ни.

Допускаме нови ОФ и ДС да контролират живота ни, нови пролетарски съдии и прокурори да охраняват корупцията и грабежа. Сравнете новините за „желание“ на общини и граждани да издигнат паметници на „червената армия“ с тези, които са посветени на потиснатите от официалната история забравени български герои.

Вие мислите ли, че сме много далеч от онзи септември, след като има директорка на училище в София, която брани като най-свидното си достояние дошлото с Червената армия и „9-ти септември“ у нас име на шефа на съветските писатели при Сталин Максим Горки, който и има нулев принос към България, към конкретното училище и София. Тя обаче се срамува да се възстанови името на това училище на големия българин генерал Иван Колев. А още по-страшното е, че в провелото се, според директорката, гласуване – била подкрепена от всички преподаватели!?!?

Има още много българи, в чието съзнание още кънтят залповете на Аврора, които още разчитат на Червената армия да охранява чужди на българския дух територии в българското съзнание. Днес ни управляват наследници на тези партизани, които имат нужда от Червени армии като окупационна сила  (днес тази роля може да се играе и от руски бизнес близо до Кремъл), за да се домогнат до и останат на власт. По друг начин не могат. Не могат да направят своите пари по честен начин, за това разчитат по „пролетарски“ да разпределят Общото.

За това мислете и още повече действайте. Идват дни на протест – самоопределяне.
Единственият начин да изтрием спомена за онзи 9-ти септември, е като дадем на този си ден от календара нова значимост – с дела и постижения за истински нова и европейска България.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!