На 31 май отбелязваме Световния ден без тютюнев дим, като тази година мотото е „Имаме нужда от храна, не от тютюн“.
Глобалната кампания за 2023 г. има за цел да повиши осведомеността относно алтернативното производство на култури и възможностите за насърчаване на тютюнопроизводителите да отглеждат хранителни култури, които биха осигурили на тях и техните семейства по-добър живот, да отглеждат вместо тютюн.
Глобалната хранителна криза се разраства, подхранвана от конфликти, изменение на климата, въздействието на пандемията от COVID-19, както и от покачването на цените на храните, горивата и торовете. Отглеждането и производството на тютюн водят до дългосрочни глобални екологични вреди, изменение на климата и
играят решаваща роля при определянето на бъдещето
на селското стопанство и хранителната сигурност. Точно заради това тази година СЗО фокусира кампанията във връзка със Световния ден без тютюн върху отглеждането на хранителни култури вместо тютюн.
Поглед върху отглеждането на тютюн разкрива как то допринася за повишената хранителна несигурност:
- Всяка година около 3,5 милиона хектара земя по света се използват за отглеждане на тютюн. Отглеждането на тютюн също допринася за обезлесяването на 200 000 хектара годишно.
- Отглеждането на тютюн е ресурсоемко и изисква тежка употреба на пестициди и торове, които допринасят за деградацията на почвата.
- Интензивното боравене с инсектициди и токсични химикали по време на отглеждането на тютюн допринася за това много фермери и техните семейства да страдат от лошо здраве.
- Земята, използвана за отглеждане на тютюн има по-малък капацитет за отглеждане на други култури, тъй като тютюнът намалява плодородието на почвата.
- В сравнение с други селскостопански дейности като отглеждане на царевица и дори паша на добитък, отглеждането на тютюн има много по-разрушително въздействие върху екосистемите. Просто е – земеделските площи с тютюн са по-податливи на деградация на земята.
- Оскъдната обработваема земя и вода се използват за отглеждане на тютюн. Хиляди хектари гори се унищожават, за да се създаде пространство за производство на тютюн и да се направи гориво за сушене на тютюневи листа. Така плодородната земя се унищожава и не може да се използва за отглеждане на така необходимите хранителни култури.
Девет от 10-те най-големи
производители на тютюн са страни с ниски
и средни доходи, а 4 от тях са определени като страни с ниски доходи и дефицит на храни. Земята, използвана за отглеждане на тютюн, може да се използва по-ефективно за постигане на цел 2 за устойчиво развитие на ООН – нулев глад.
Над 80% от 1,3 милиарда употребяващи тютюн по света живеят в страни с ниски и средни доходи, където бремето на свързаните с тютюнопушенето заболявания и смърт е най-тежко. Употребата на тютюн допринася за бедността. То отклонява разходите на домакинствата от основни нужди като храна и подслон към тютюн.
Отглеждането на тютюн вреди на нашето здраве, здравето на производителите и здравето на планетата. Тютюневата промишленост пречи на опитите за заместване на отглеждането на тютюн, допринасяйки за глобалната хранителна криза.
Тютюневата епидемия е една от най-големите заплахи
за общественото здраве, пред които светът някога е бил изправен, като убива повече от 8 милиона души годишно, включително около 1,2 милиона смъртни случая от излагане на пасивно пушене.
Икономическите разходи от употребата на тютюн са значителни. Те включват значителни разходи за здравеопазване за лечение на болестите, причинени от употребата на тютюн. Също така и загубения човешки капитал, който е резултат от заболеваемостта и смъртността, дължащи се на тютюна.
Рекордните 349 милиона души в 79 държави са изправени пред остра хранителна несигурност. Много от тях са в страни с ниски и средни доходи, включително над 30 страни на африканския континент. Много от тези страни използват големи площи от плодородна земя за отглеждане на тютюн, а не за здравословна храна.
Нека отбележим подобаващо Световния ден без тютюнев дим.
Още новини от деня – четете тук
