
Военната конфронтация между Индия и Пакистан не е нещо ново, но в последния месец се наблюдава най-тежкото насилие от години. Въпреки че официално нито една от страните не желае пълномащабен конфликт, спорът за Кашмир е довел до три войни и множество кризи в продължение на осем десетилетия. А когато две съседни държави, въоръжени с ядрено оръжие, имат конфликт, това е определено е повод за тревога.
В нощта срещу сряда Индия нанесе удари по обекти, които по-късно определи като „терористична инфраструктура“, в Пакистан, две седмици след като обвини Исламабад, че той е замесен в извършено минали месец нападение в контролираната от Индия част от Кашмир, при което бяха убити бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години. Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка „Кашмирска съпротива“, която, според индийските служби за сигурност, е част от базираните в Пакистан терористични организации „Лашкар е Тайба“ и „Хизбул Муджахидин“.
Исламабад отхвърли обвинението и обеща да отвърне на ракетните удари, като също така заяви, че е свалил пет самолета на индийските военновъздушни сили.
Хронология на събитията
Най-малко 26 души, сред които и няколко деца, бяха убити, а 46 бяха ранени, след като във вторник вечерта Индия предприе атаки срещу девет обекта в Пакистан в рязка ескалация на военните действия между двете ядренооръжени съседни държави. Индия определи обектите като „терористична инфраструктура“.
Пакистан нарече ударите „акт на война“ и по-късно свали няколко самолета на индийските военновъздушни сили. От офисът на министър-председателя на Пакистан, Шехбаз Шариф, заявиха, че въоръжените сили на страната са били упълномощени да предприемат „съответстващи действия“.
Пакистан заяви, че още петима души са били убити при артилерийски огън близо до Линията на контрол, фактическата граница между двете страни. Индийската полиция и медици съобщиха, че най-малко седем цивилни са били убити, а 30 други са ранени от ответния пакистански огън и обстрел през нощта.
Индийският министър на отбраната Раджнат Сингх заяви в сряда, че неговото правителство е упражнило „правото си на отговор“, за да отмъсти за убийствата на невинни цивилни на индийска земя миналия месец, твърдейки, че са убили „само тези, които убиха нашите невинни“.
Пакистанският комитет за национална сигурност, председателстван от Шариф, заяви, че индийските удари са извършени „под фалшив претекст за наличието на въображаеми терористични лагери“ и умишлено са насочени към гражданска инфраструктура, включително джамии. „Тези непровокирани и неоправдани атаки са причинили мъчения на невинни мъже, жени и деца“, се казва в изявлението.
Ислямистката войнствена групировка „Джайш-е-Мохамед“ заяви, че 10 роднини и четирима сътрудници на нейния лидер Масуд Азхар са били убити при индийското нападение.
Заради ескалиралото напрежение, индийският премиер Нарендра Моди отмени плановете си за посещение в Европа.
Международният отзвук
Китай призова Индия и Пакистан „да дадат приоритет на мира и стабилността, да запазят спокойствие, да проявяват сдържаност, и да избягват действия, които биха могли допълнително да усложнят ситуацията“.
Русия заяви, че е обезпокоена от развитието на събитията, докато Турция призова за „здрав разум“.
Обединеното кралство заяви, че е готово да помогне на двете страни за деескалация на ситуацията. Кашмир е спорна територия, откакто Великобритания раздели Индия през 1947 г.
Министърът на външните работи на Обединеното кралство Дейвид Лами заяви, че Великобритания „има близки и уникални отношения с двете страни. Ясно заявих на колегите си в Индия и Пакистан, че ако проблемът ескалира допълнително, никой няма да спечели.“
Полетите в региона са прекъснати, като търговските авиокомпании пренасочват и отменят пътувания, за да избегнат въздушното пространство на Пакистан.
Кратка предистория на конфликта между Индия и Пакистан
Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.
Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.
Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.
През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.
През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.
През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.
След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.
През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка „Джем“. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.
През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като „тежка несправедливост“.
Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.
Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.
Източници: „Гардиън“, БТА
Още международни новини – четете тук