Темата на деня – платените говорители на Кремъл.
Уви, далеч повече са неплатените.
От моите медийни участия разграничавам три групи говорители на Кремъл.
Първата и най-голямата, това е групата на вежливо казано “недоучилите”, на които:
– или историята не е била любим предмет и в главите им е останало само “Россия таз земя велика”;
– или не са имали любознанието да се осведомят какво точно са учили при комунизма след 10.11;
– или червеният им родови корен изисква да се задоволят с комунистическата версия за Матушката.
Те са най-много и играят ролята на “полезни идиоти” в полза на Кремъл. При тях призмата на публичното им говорене е “Русия-славяни-кръв-братя-двойни освободители”.
Втората група е на училите и добре разбиращи историческата истина, но в почит на корена, геополитическата ориентация или хиляда причини да мразят Запада, и най-вече САЩ, включват веднага на предавка: “A какво да кажем за САЩ, НАТО, ЕС, Запада”. Това е т.н. “Whataboutism” – т.е байганьовското “всички са маскари”.
Ето, по повод руските шпиони, нетът е пълен с призиви да се обърне внимание и на американските агенти. Защото било толкова нормално великите сили да имат колкото и каквито агенти пожелаят, с каквито и да било мисии. Тук контекстът е – България е “неутрална”, т.е разграден двор. Няма ценности, НАТО, ЕС, съюзници и ангажименти. За тях няма значение, че размерът на руската мисия във вражеска държава (за каквато Русия ни обяви) е общо взето колкото всичките мисии на съюзниците ни взети заедно.
Третата група е платената и най-опасната.
При тях публичното говорене е най-замаскирано. Те рядко говорят или дори меко критикуват Кремъл и Путин като увод към реалната последваща остра критика към НАТО, САЩ и ЕС. Това са т.н. Релативисти. Всичко, което прави Кремъл е лошо, но е разбираемо и донякъде оправдано, защото е предизвикано от Запада – както агресията в Украйна. А България трябва да си гледа своите интереси и да не прокарва чужди (разбирай – на НАТО и ЕС).
Типичното на платения говор е, че се стреми да балансира, да заблуждава, да обърква чрез сложен микс от истини, полуистини и лъжи – така че хората да не могат да различават агресор и жертва, добро и зло, истина и лъжа. Защото “нещата са сложни и няма само една истина”. Играта е да изглеждат обективни, като на фона на снизходителен коментар за Кремъл веднага превключват към САЩ – това е квинтесенцията и болното място на всички русофили – Русия винаги се сравнява със САЩ.
Спомням си за стила на един много популярен от соц време журналист – известен с познанствата си в САЩ. Винаги дискусията се води за хора и никога за идеи и принципи. Примерно, Тръмп е голям и мощен лидер, а Байдън слаб и немощен. И т.н. Неслучайно платените говорители по правило са експерти в някоя област, на които публиката априори им има някакво доверие.
За платените говорители (по принцип, не само на Кремъл, а примерно на ГЕРБ) също са характерни абсолютизирането на някаква плоскост на анализа, да кажем “Дясното”, и който не минава техния тест, примерно за “десен”, е неблагонадежден. Така всеки несъгласен с корупционните и анти-институционални практики на ГЕРБ става левичар, културен марксист, зелен комунист и всякакви простотии при по-елементарните анализатори. Или атакуват лидерите и организациите – противници на ГЕРБ-ДПС – като слаби и неблагонадеждни на база биография, лични качества или заради тактически съюз с БСП – при по-софистицираните анализатори.
Историята на платеното участие в политиката е дълга. Още руският цар Александър III е заръчвал на своите емисари – “в България винаги пробвайте първо с пари!”.
Така е и до днес – едни хора искат да имат и зачеркват своето аз. Други искат да бъдат – и отстояват принципите си докрай.
Понякога наистина докрай – както Стамболов, убит на днешния ден заради тях.
Текстът е от Фейсбук профила на Евгений Кънев, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук.
