Вчера „Булгартрансгаз“ и „Ю Джи ЕС Дрилигн Чирен“ подписаха договор за „Устройствено планиране, инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж: „Разширение на капацитета на „ПГХ Чирен“ – сондажен фонд“. С това се продължават стратегическите дейности за изпълнение на проекта за разширение на газовото хранилище.
В момента капацитетът на хранилището е 550 млн. куб. м. Целта на разширяването е „Чирен“ да достигне 1 млрд. куб. м. в рамките на следващите около две години.
„Чирен“ има основната роля в осигуряването на природен газ, в случай на недостиг от
входните точки на газопреносната мрежа в България. С други думи – останем ли без газ, ще черпим от „Чирен“.
ИСТОРИЯ НА ХРАНИЛИЩЕТО
Подземното газохранилище „Чирен“ е изградено на мястото на изтощеното газокондензатно находище, което е открито на 16 август 1963 г. край село Чирен, област Враца.
По време на експлоатацията на находището са добити общо 2,8 млрд. m3 природен газ и 76 200 m3 газов кондензат.
Работата на газовото хранилище започва през август 1974 г. с трансформирането на изтощеното находище в газово хранилище и единственото на територията на България.
В газохранилището работят 24 експлоатационни сондажа, компресорна станция с обща инсталирана мощност 10 MW и технически съоръжения, необходими за осигуряване на нагнетяването, добива и качеството на съхранявания газ. Експлоатацията на газовото хранилище е циклична, като периодът за нагнетяване на природен газ е през месеците април – октомври, а периодът за добив е през месеците ноември – март.
През периода 1965 – 1967 г. е газифициран циментовият завод „Бели извор“, като за него са добивани ограничени количества газ от газокондензатното находище „Чирен“.
Първите количества газ за завода са подадени на 6 февруари 1965 г.
През 1967 г. е постигнат планираният проектен добив от находището, когато е завършено проучването му. Този добив продължава до 1974 г. След това започва изграждане на газохранилище „Чирен“ и експлоатация на газопроводните отклонения: Батулци – Чирен, Чирен – Циментов завод – Бели извор, Чирен – Химически комбинат – Враца, Чирен – Монтана.
ЕДИН 14-ГОДИШЕН ВЪПРОС
За разширението на газохранилището се говори от повече от 14 години.
Още през 2009 година тогавашният президент Георги Първанов съобщи, че България и Европейският съюз са постигнали консенсус в средносрочен план да се разшири газохранилището в Чирен. Тогава разговорите се наложиха по линия диверсификацията, след като газът за България, както и сега, беше спрян от Москва. И тогава, както сега, Европейската комисия ни подтикна да работим срещу руската си енергийна зависимост.
По-късно през 2009 година медиите вече пишеха как модернизацията и разширението на газохранилището в Чирен едва ли ще започне през онази година. Беше уточнено обаче, че разширението ще струва 250 млн. евро. пари от ЕС.
През лятото на 2009 година на власт в България дойде първото правителство на Бойко Борисов. През 2012 година се говореше как разширението на газохранилището започва до месеци, а парите за това могат да дойдат под формата на кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Малко след това темата потъна от медийното пространство и така до края на управлението на първото правителство на ГЕРБ. За разширението се заговори отново през 2014 година, когато тогавашният министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от БСП каза, че Азербайджан има интерес да инвестира в разширението на газохранилището в Чирен. Стойнев беше министър в краткото правителство на Пламен Орешарски, което назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а след това започнаха протестите „ДАНСwithme“.
През 2015 година второто правителство на Борисов и лично той говореха за превръщането на България в газов хъб за региона и за разширението на „Чирен“ като задължително условие за това. Пак през 2015 година „Булгартрансгаз“, която е оператор на хранилището, получи европейското финансиране от 3,9 млн. евро. за 3D-проучвания за разширението на газовото хранилище в Чирен.
През 2018 година – три години след началото на миражите как България ще стане газов хъб на Балканите, тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова от ГЕРБ заяви, че до още една година – през 2019, ще приключи подготовката на проекта за разширението на газохранилището в Чирен. В този период Петкова дори заяви, че оператор имал интерес да изгради второ газохранилище у нас.
В началото на 2019 година Петкова каза, че през 2024 година разширението ще приключи. В края на 2021 година пък започна работата по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) при разширението.
След това ГЕРБ сдаде властта, кабинетът „Петков“ опита да възложи обществените поръчки, но беше възпрепятстван от КЗК и така до средата на август 2022 г., когато повторният опит на Кирил Петков успя, а „Булгартрансгаз“ обяви нови обществени поръчки.
На този фон, България, под ръководството на Бойко Борисов, изгради тръбата на „Балкански поток“ (а всъщност руски), само за краткия период между 2019 и 2020 година.
Така 14 години по-късно най-накрая разширението на „Чирен“ започва.
От 2013 г. насам разширението на „Чирен“ е със статут „проект от общ интерес“ и е част от всички списъци на проекти от общ интерес за Европейския съюз. Газохранилището, заедно с интерконектора в Гърция, са двата най-важни проекта за енергийната сигурност и независимост на България.
Още новини от деня – четете тук
