От днес започва историческото посещение на турския президент Реджеп Ердоган в Гърция.
Целта на визитата е да се ускори затоплянето на отношенията между двете съседни страни, които са хладни поради дълбоки разногласия.
По време на двудневната си визита, която е първата на турски държавен глава в Гърция от 1952 г., Ердоган ще бъде приет в Атина от гръцкия президент Прокопис Павлопулос и премиера Алексис Ципрас. След това той ще посети турското малцинство в Тракия.
Посещението на Ердоган е важно и за ЕС и ще бъде следено внимателно от европейските ръководители, които разчитат на сътрудничеството на Анкара за възпрепятстване на мигрантския поток към егейските острови.
Турция и Гърция се присъединиха едновременно към НАТО през 1952 г. и са важни участници в политиките на региона.
„Надяваме се, че посещението ще позволи да се развият и задълбочат отношенията ни“, каза говорителят на Ирдоган Ибрахим Калин.
И добави:
„Отношенията ни с Гърция са с дълбоки корени“.
След десетилетия разногласия, които дори за малко не стигнаха до сблъсъци през 1996г., три години по-късно – през 1999, двете страни започнаха затопляне на отношенията. Инициативата за това дойде от Атина, която оказа помощ на Турция след разрушително земетресение.
Ердоган на два пъти посети Гърция в качеството си на премиер – през 2004 и през 2010 г.
Тази трета визита би имала особена символична стойност, тъй като никой турски държавен глава не е посещавал гръцката страна от 65 години насам, след посещението на тогавашния президент Джелал Баяр.
„Посещението на Ердоган може да бъде разгледано като продължение на дългия процес на сближаване, който започна през 1999 г., подчертава директорът на Центъра за международни и европейски изследвания в университета „Кадир Хас“ в Истанбул Димитриос Триантафилу.
Макар и днешните отношения между Атина и Анкара днес да са сравнително сърдечни заради прагматичния подход на двете страни, доста стари спорове продължават да стоят между тях.
Един от тях е въпросът за византийското наследство в Турция, ситуацията на мюсюлманското малцинство в северна Гърция, както и териториални спорове в Егейско море.
В телевизионно интервю, Ердоган критикува това разпокъсване и особено Лозанския договор от 1923 г., който определя границите на Турция.
Използвайки помирителен тон, той все пак призова за „подобрения“ що се отнася до определянето на въздушните пространства и териториалните води в Егейско море и повтори, че договорът трябва да бъде преразгледан, което ще е в интерес и на двете страни според него.
Турция иска екстрадирането на осем военни, които потърсиха убежище в Гърция след неуспелия опит за преврат срещу Ердоган на 15 юли 2016 г. Искането бе отхвърлено от гръцката страна през януари, което разгневи Анкара.
След този опит за преврат стотици хора търсят убежище в Гърция, а турската полиция редовно задържа хора, опитващи се да пресекат границата. В опит да покаже добрите си намерения към Анкара Ципрас направи изказване в интервю за Анадолската агенция, че „пучистите никога няма да бъдат добре дошли в Гърция“.
В интервю за гръцката телевизия „Скай“, с риск да злепостави Ципрас, Ердоган увери, че той му е обещал осемте военни да бъдат екстрадирани в рамките на 15 дни. Турският президент обаче обясни, че не вярва да се намери решение, тъй като последната дума има гръцкото правосъдие.
Друг деликатен проблем в двустранните отношение са преговорите за обединение на Кипър, който е разделен на две от 1974 г. след инвазията в северната част на острова на турската армия в отговор на преврат, целящ да се анексира Кипър към Гърция. Опитът за нови преговори тази година се провали.
Отношенията между Анкара и Атина са голямо регионално предизвикателство, особено като се има предвид, че и двете страни са на първа линия в мигрантската криза, с която Европа се сблъсква.
