Италианският държавен дълг през миналата година набъбна с рекордните  8,3 млрд. евро, като за това основна роля имат  т. нар. деривативните инструменти,  иначе казано финнсови инструменти, базирани върху базов актив (опциите,  фючърсите, форуърдните, варантите,  контракти, суапите). Това превърна Италия в държавата с най-много натрупани загуби от суапови сделки в еврозоната.

Загубите, свързани държавните суапове, прибавиха 4,25 млрд. евро към икономическия дълг, докато нетните задължения възлизаха на 4,07 млрд. евро, според изчисления на „Блумбърг нюз” (Bloomberg News), направени върху данни от „Евростат”.

В периода 2012-2016г. тежестите като данъци, лихви, санкции или разходи, които иначе не могат да бъдат прехвърляни или приписвани като преки разходи, също достигнаха рекордни нива за еврозоната – 29,6 млрд. евро.

Диривативните загуби на Италия и нетните пасиви бяха по-високи от целия регион на единната валута, включително и през 2016-та и петгодишния период. Някои държави обаче видяха, че суап операциите действително помагат за намаляване на дълговете им.

Правителствата в еврозоната използват деривативни финансови инструменти, за да управляват разходите си по погасяване на дълга и да се пазят от внезапни промени при валутния курс. Този тип операции често се провалят и дори увеличават задлъжнялостта на държавите.

При съществуващите лихвени проценти за суапове, италианската хазна „обикновено плаща авансово фиксираната лихва, получавайки индексирана ставка към 6-месечния курс на юрибор (средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро – бел. ред.)”, пише в Годишния икономически и финансов документ, публикуван от правителството по-рано този месец.

Още от началото си през 2015-та, юриборът (Euribor) поддържа негативно ниво, а резултатът от това беше, че Министерството на финансите в Италия трябвало да плати на партньорите си, вместо да получи пари, се казва още в документа.

Държавният дълг на страната се е увеличил до 2,2 трилиона евро или 132,6% от БВП, пише в данните на „Евростат“.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук