Еманюел Макрон изглежда е на път да се превърне в новия президент на Франция. Но дори и това да се случи, ще бъде рано да се празнува нова фаза на стабилност в еврозоната. От другата страна на Алпите, икономическата и политическата буря все още продължават.

Икономическите проблеми на Италия са в много по-лошо състояние от колкото тези във Франция. Публичният дълг възлиза на почти 133% от брутния вътрешен продукт, докато във Франция той е 96%. И двете страни са се борили, за да останат конкурентоспособни в международен план, но френската производителност се е повишила с около 15% от 200 г. насам, докато в Италия тя е в застой.

В същото време италианската политика отива от лошо към по-лошо. Популисткото движение „Пет звезди”, което иска да проведе референдум за членството на системата за евро в Италия, се нарежда все по-високо в социологическите проучвания. Общите избори, насрочени за пролетта на следващата година, е малко вероятно излъчат ясен победител. Дори има малък шанс те да доведат до по-евроскептично  правителство, ако „Пет звезди” успеят да спечелят достатъчно гласове и да се съюзят с яростната партия „Северната лига”, която е не е привърженик на ЕС. Перспективата за политическа нестабилност в Рим може да подплаши инвеститорите и да  повиши съмненията във връзка с устойчивостта на дълга на Италия.

В много отношения, Матео Ренци, бившият министър-председател на Италия, който подаде оставка след тежка загуба в конституционния референдум през декември, ще бъде очевиден избор. Той също се опитва да модернизира левите политически идеи, въпреки че предпочита да се изкачи в йерархията на своята партия, а не да се създаде нова, както направи френският му колега Макрон.

Само преди два дни Матео Ренци победи в предварителните избори на управляващата Демократическа партия в Италия. Това е и една от причините много италианци да се съмняват в обещанията му, защото се отмята от поетия ангажимент да се откаже от политиката, ако загуби референдума през декември. Както всъщност се и случи. Така например Ренци твърди, че е проевропейски настроен, но никога не пропуска възможността да удари Брюксел, особено когато става дума за налагане на фискални ограничения.

Защо трябва гласоподавателиет избират половинчат евроскептицизъм, Ренци, когато те могат да имат нещо истинско?

Една година е много дълго време що се отнася до политиката. Италианците могат да размислят за „Пет звезди” и да решат, че Ренци  предлага по-безопасна.

С малко късмет, Франция е на път да ни покаже, че  тази причина все още преобладава в европейската политика. Италия остава от естество да докаже по друг начин. Италия остава способна да докаже противното.

Фердинандо Джулиано, Блумбърг

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!