Иван Нейков
на снимката: Иван Нейков
Иван Нейков е роден на 17 април 1955 г. в град Хасково, България. Завършва право в Софийския университет и до 1990 г. е инспектор-юрист в Главната инспекция по труда. Между 1990 и 1997 г. е последователно завеждащ правен отдел в КНСБ и в същото време заместник-председател на синдиката. През 1997 г. е назначен за министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Остава начело на министерството, вече преименувано на Министерство на труда и социалната политика, и в последвалото правителство на Иван Костов. В момента е директор на Балканския институт по труда и социалната политика.

 

 

Парламентът на първо четене прие три варианта за изплащане на втората пенсия: като пожизнена пенсия за старост, разсрочено и еднократно изплащане на средствата, натрупани по индивидуалната партида. Адекватни ли са тези варианти и има ли повод за притеснение за хората, на които им предстои да получат втора пенсия?

Всъщност това беше предложение на работната група, която повече от година подготвяше законопроекта. Тези три варианта са едно добро решение.

Комисията за финансов надзор разкритикува предложенията, тъй като се оказвало, че осигурените ще носят голяма част от инвестиционните рискове, но на практика няма да получат справедлив дял. Така ли е всъщност?

Бях много изненадан първо от поведението на КФН. В продължение на много месеци, повече от година, работната група работеше. Имаше представители на комисията, които през цялото време мълчаха и когато групата искаше тяхното становище, те казваха „ние не сем упълномощени“. В резултат на това се стигна до общото предложение на много заинтересовани страни, под формата на този проект, който сега гледа парламентът. Изведнъж, след като цялата процедура е приключила, както се казва, КВФ взе, че се събуди и започнаха да правят предложения, които можеха да дадат преди месеци и да бъдат обсъждани. Сега всъщност ще трябва в много спешен порядък отново да започне работата на работната група, за да бъдат обсъдени тези предложения. Надявам се, че предложенията на КФН ще допълнят проекта, защото ако се окаже, че предложенията не помагат за защитата на интересите на осигурените лица, тогава въпросът ще е защо ги подават сега, дали целта не е по-скоро да няма нормативна уредба как да се изплащат пенсиите. Мисля, че всички разбират важността и най-вече срока, в който трябва да бъде приет този законопроект, защото септември чука на вратата. Само след няколко месеца ще трябва да започне плащането и всеки опит за забавяне ще създаде допълнително напрежение.

Вие бяхте министър в края на 90-те години. Ако направите сравнение с днес, какво е било покупателната способност на българския пенсионер тогава и сега?

Без да твърдим, че пенсионерите „са забогатели“, определено може да се каже, че днес, 20 години след времето на хиперинфлацията, пенсионерите са по-добре от гледна точка на възможностите, които им се осигуряват през пенсията. Защото 97-98 година пенсиите бяха 2-3 долара. От тази гледна точка има много голяма разлика в покупателната способност на тогавашните и днешните пенсии. Това само по себе си обаче е по-скоро въпрос на статистика, отколкото на усещане. Голяма част от пенсионерите, които разчитат само на пенсиите, продължават да смятат, че този стандарт, който имат, не е онзи който са очаквали като пенсионери.

Къде сме ние спрямо средното европейско ниво на пенсиите. По официални данни заплатите у нас са 60% от средната европейска заплата. Какво е положението при пенсиите?

Приблизително същото. Тъй като няма средна европейска пенсия, те са драматично различни, защото става дума за различни пенсионни системи. Едни имат капиталови пансионни системи, други имат солидарни, трети, като при нас, имат и двата варианта. Затова не може да се сравнява. Истината е, че още сме далеч от средните доходи на останалите европейци.

А като стана дума за „усещане“ – може ли европейският пенсионер да съществува нормално с минимална пенсия?

Никъде не може да съществува нормално с минималната пенсия. Няма значение дали е германец, французин, швед или друг – минималната пенсия не може да даде стандарт на живот, при който той да бъде спокоен за бъдещето си. Тогава в тези страни, към които се стремим, започват да действат другите социални защити. Пенсионерът, на когото не стига пенсията, започва да бъде подкрепян от системите за социално подпомагане, от църквата, от различни благотворителни програми. Навсякъде в цивилизованите страни целта е да се помага на тези, които имат нужда от помощ.

В България застъпен ли е този подход?

И да, и не. Да, защото моделът на осигурителната ни система е настроен, фокусиран по този начин – да се помага на тези, от които има нужда. Само че тази година виждаме – правителството дава по 50 лева на всички пенсионери заради коронавируса, без значение какъв им е стандартът на живот. Ето нещо, което е в тотално противоречие с този справедлив подход – да помагаш на тези, които имат нужда. А сега може и да си собственик на завод или мол – щом си пенсионер, ето ти помощ. Това не е справедливо към хората, които наистина имат нужда от подкрепа.

Какво бихте препоръчали на младите хора, за да живеят добре на старини?

Първото, което им пожелавам, е дълги години да вземат пенсия. Извън това пожелание: единственият начин човек да запази стандарта на живот отпреди да се пенсионира и да живее със същото качество на живот, след като се пенсионира, е да си осигури около 70% от дохода си като работещ. Това сочат всички изчисления на редица институции – Световната банка, български експерти и др.

Проблемът е, че никъде солидарната система не може да бъде равна на 70% от дохода отпреди пенсионирането. В България тя е в най-добрият случай 40-44% и ако човек остане само на тази пенсия, автоматично трябва да е ясно, че ще падне стандартът му на живот след пенсионирането. Затова моделът, който бе направен, имаше за крайна цел през различни инструменти  – разбира се, на първо място солидарната пенсия, след това от универсалните фондове, а след това т. нар. доброволно пенсия – да постигне именно тези 70% от дохода след пенсионирането.

Ако се върнем на въпроса за младите – това би трябвало до бъде целта им: да могат през различни инструменти, вкл. през други инвестиционни механизми, да постигнат това. Една част от младите хора разбират, че създаването на доходоносна инвестиция на млади години помага при пенсиониране. Закупуването или построяването на недвижими имоти, които да носят доходи от наеми, получаването но средства от инвестиции в борса или други инструменти, но на първо място инвестициите в различни пенсионни фондове –  това е гаранцията чу човек би могъл да запази стандарта на живот, който е имал преди да се пенсионира.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!