Ивайло Мирчев за ДЕБАТИ: Да си върнем контрола над „Росенец“ от „Лукойл“ е част от депутинизацията

Ивайло Мирчев е роден през 1980 година. Икономист и собственик на две български IT компании. Учредител и член на Изпълнителния съвет на “Да, България!”, депутат в 45-ото, 46-ото, 47-ото и настоящето 48-о Народно събрание. Един от създателите на платформата за честни избори “Ти броиш”. През 2015 година се включва в инициативния комитет “Гласувай без граници“, който провежда независима кампания в подкрепа на възможността за електронно гласуване.

Вчера „Демократична България“ внесохте в Народното събрание законопроект, с който предлагате нефтеното пристанище „Росенец“, в момента е дадено на „Лукойл“, да бъде върнато на държавата. Какво точно предлагат внесените текстове на депутатите, какво се променя с тях?

В момента пристанищният терминал „Росенец“ се концесионира от „Лукойл“. Санкционните правила на Европейския съюз практически ограничиха това, но с решение на българското правителство отново бе дадена възможност на „Лукойл“ да използва терминала.

С промените казваме няколко неща. Първо, добавяме нов член, с който казваме, че не се възлагат концесии на обекти на критична инфраструктура, засягащи нефт и нефтопродукти с произход Русия или изнесени от Русия. Второ, казваме, че концесионните договори, които са за обекти на критична инфраструктура, засягащи нефт и нефтопродукти, се прекратяват. Това значи, че настоящата концесия на терминала би се прекратила. Трето, казваме, че правителството има 30-дневен срок да приложи текстовете, които Парламентът е приел.

Вече сме внесли тези предложения. Те ще бъдат в допълнение на вече внесените промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, с които въвеждаме поемането на оперативен контрол над нефтени компании, включително „Лукойл“. Предложенията трябва да се разглеждат в парламента идната седмица, индикациите са, че има достатъчно добра подкрепа в зала за тяхното приемане.

Какво печели България, ако си върне нефтения терминал на „Росенец“ от „Лукойл?

България печели нещо много просто – в момента „Лукойл“ печели между 200 и 300 милиона на месец само от разликата между „Брент“ и „Уралс“. Няма механизъм, с който държавата да вземе тези пари и те да влязат в държавния бюджет, така че с тях да бъдат повлияни цените на горивата.

Единственият вариант за „Лукойл“ да вкарва нефт е през това пристанище. Годишните такси, които се събират от държавата за него, са комични – под милион лева.

Когато държавата вземе контрола над пристанището, тъй като „Росенец“ е единствен вход, държавата ще може да определя условията, при които „Лукойл“ ще може да разтоварва нефт и няма да се позволява „Лукойл“ да изстисква държавния бюджет, като не вкарва данъци. Тези промени са възможност за инструмент на държавата и в тази посока.

Също така, това е стратегически проект, част от критичната инфраструктура на страната. Няма логика той да бъде собственост на друга компания, най-малкото тя да е руска и свързана с Кремъл.

Как се случи така, че нефтеното пристанище „Росенец“ се концесионира толкова дълги години от „Лукойл“, кой го даде?

Дадено е от българското правителство. Преди това то беше държавно, нямаше концесия и се плащаше. След това правителството на Бойко Борисов го даде на концесия на „Лукойл“. Имаше дори и един момент, в който български митничари нямаха достъп до това пристанище и не можеха да стъпят на него.

Искаме да променим това и „Лукойл“ да не се държи сякаш става дума за руска територия в България, като държавата си върне контрола върху нефтеното пристанище по нормален начин.

„Демократична България“ имаме доста последователна позиция в тази посока. Това е част от нашия план за депутинизация, който обявихме още май месец миналата година. Продължаваме да го изпълняваме с много ясни стъпки и да търсим подкрепа за него в парламента, тъй като намирането на подкрепа за депутинизацията в Народното събрание не е лесна работа.

Според Вас ще успее ли този законопроект да бъде приет от пленарната зала на 48-ото Народно събрание? 

В идната седмица би трябвало законопроектът да се гледа в комисии, а до края на седмицата – най-късно началото на по-следващата седмица, да влезе в зала на второ четене. Оттам нататък – индикациите са, че има достатъчно добра подкрепа в зала за тяхното приемане.

Още актуални интервюта – четете тук.