Последният път, когато смятаният за втори по влияние политик в Русия Сергей Лавров снизходи да обърне внимание на България с критична забележка в качеството си на външен министър на Русия, той се обърна от дистанция лично към Бойко Борисов. Повече от година, след като на 1 декември 2014 г. Путин използва като декор Анкара да съобщи за края на неговия проект “Южен Поток, външният му министър подкани Борисов да се засрами по този повод ( макар поводът формално да беше жалване на българския премиер от скъпия руски газ).
И Борисов наистина се засрами. Отиде на крака три години по-късно в Москва и безсрамно падна в краката на Путин с извинение, че досега не се е старал достатъчно да му услужи. Издадоха го руските медии, че е унижил по този начин България. Така заслужи правото да прокопае ударно продължението на “Южен поток”, и да го прекръсти от “Турски поток” на “Балкански поток” като опит да заблуди някого за същността на руския стратегически проект.
Преди това обаче, в отговор на призива да се засрами, Борисов репликира, че “Лавров е най-добрият дипломат” в света. Припомням думите му заради фундаМенталното им значение като ключ към “разгадаването” на поведението на Борисов, който на 18 октомври 2015 излъга, че се стреми към диверсификация на газовите доставки, а междувременно, както виждаме повече от 5 години по-късно, вместо това задълбочи зависимостта на България от Русия с “Турски поток” без все още да е довършен прословутия интерконектор в Гърция.
“Руската дипломация използва всеки случай да създава внушения, но няма да се поддадем на тях, тъй като се знае, че православната ни църква и народът обичат руския народ, както и самият аз.
Това заяви министър-председателят Бойко Борисов, който присъства на откриването на нов храм в столичния район „Младост“.
С оглед изказванията на външния министър на Русия Сергей Лавров премиерът заяви, че Лавров е най-добрият дипломат в света и като цяло руската дипломация е изключителна. Според Борисов обаче историята и признателността са едно, а сметките съвсем друго:
Това припомняне се налага заради днешната аналогия с вчерашна дата. Този път Лавров се скара на България чрез подигравка във връзка с прозрението на българската прокуратура ( повлияно явно от огромния скандал между Чехия и Русия), че руски шпиони са заподозрени за взривове в България с близо 7 годишна давност. Лавров иронизира, че поне убийството на престолонаследника на Австро-Унгария Франц Фердинанд ( на 14 август 1914 година) не се приписва от България на Русия.
Голям смешник се оказва “най-добрият дипломат в света”. Но не неговото чувство на имперски хумор е важното в случая, а какво можем да очакваме като отговор на подигравката му. За Борисов, който засега мълчи, това е голямо предизвикателство. Защото вече е употребил суперлатива “най-добрия дипломат”. Сега какво да отвърне- че Лавров е надминал себе си?
Да не го мислим Борисов, все ще измисли как да се подмаже. Той го може и чрез премълчаване. Именно по този начин той показа на Москва своята благодарност когато на два пъти премълча унижението Русия да го защитава от американските критики в навечерието и по време на самата предизборна кампания у нас. Борисов запази пълно мълчание след съвместното изявление на американските сенатори – демократа Боб Менендес и републиканеца Джим Риш, в което те призоваваха българското правителство и правораздавателната система „да положат повече усилия за гарантиране на върховенството на закона за всички граждани, а не само за някои”.
Борисов възложи на винаги готовия да се изложи заместник-министър на външните работи Георг Краев да каже, че шефът на сенатската комисия по международни въпроси и видния му колега от същата институция изразявали лично мнение.
След което лично посланик Митрофанова се обади с мнение, което няма как да е лично: тя се накара на САЩ от името на България, призовавайки американците да си гледат тяхната работа. И повтори този небивал дори за руската дипломатическа наглост с дълга история у нас демарш в разгара на предизборната кампания тук, когато тя не само отново застана в позата на защитник на българската власт от критиката в оповестения годишен доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека и демокрацията по света, но и “опакова” България и Русия като едновременно “пострадали” от тази критика.
Фактът, че Борисов остави посланик Митрофонава да му бъде говорител говори с мълчанието си повече от всичко друго, демонстрирано от него в политиката му на “баланс”, според която Русия е обичана от българската православна църква, от народа и лично него ( видно от горния цитат).
Интересно би било да научим как този “баланс” може да бъде приложен и към провокацията с публикувания в сайта на руското посолство в Скопие подстрекателски опит да бъде разпален пожарът на и без това тлеещото напрежение по исторически теми между Северна Македония и България – напрежение, което иначе Борисов щедро остави като предизборен инструмент в ръцете на своята патерица ВМРО с надежда да бъде употребено от нея като средство за припознаване на “патриотите” като защитник на “българщинАта” и в 45 -тото Народно събрание.
Българските политпопулисти се надпреварват да се мазнят на българския народ най-много в предизборно време. Кълнат се в неговата мъдрост. И ето, че народът отсъди наистина мъдро: отне монопола във властта на Борисов, пренебрегна явните русофилските партийки и наказа ВМРО да стои извън парламента, където да размахва по адрес на новия-стар враг Слави Трифонов и депутатите му обиди на тема “турски мекерета”.
Оказва се, че руската намеса у нас е дала някои резултати, обратни на капиталовложението от Москва. Стигна се дори дотам прокуратурата, чиято топла връзка с изпълнителната власт се вижда чак отвъд океана, се престраши покрай чешката храброст в противопоставянето на Кремъл да открие, че и тук руските шпиони са шетали по време на взривове във военни предприятия.
Това на шегаджията Лавром може да му се вижда смешно, знаейки явно много повече от нас с какви наведени хора у нас си има работа у нас. Но в същото време е показателно, че дори на български терен, толкова дълбоко разоран за кълновете на “вековната дружба”, лъжата не може да вирее вечно. Току виж прогледнали нашите управници и за унижението да охраняват огромните монументи на прославяната от тях съветска окупация. Трудно е за вярване, но ни крепи надеждата да се посмеем последни.
