Както се оказва – промяната едва ли е по силите на партиите на промяната. Дали следващи, по-следващи и т. н. предсрочни избори биха се превърнали в шанс или са по-скоро заплаха?
През целия преход никога не сме били толкова близко до „избори до дупка“. Причината е, че драматургията на настоящия парламент се създаде от протестите през миналото лято, чиято голяма цел бе отнемането на властта от партиите на статуквото. Под този етикет попадат ГЕРБ, БСП и ДПС заради отговорността, която носят за превръщането на България в „дълбока държава“. Целта обаче съвсем не е лесна, доколкото другите три парламентарно представени партии (на промяната) нямат мнозинство (общо са с 92-ма депутати) и за да го постигнат, трябва в борбата със статуквото да привлекат някоя от партиите на статуквото. Засега в тази парадоксална роля гастролира БСП, но вече с гласуването си подсказа, че при нужда винаги може да се прибере при своите. Положението допълнително се усложнява от фигури в партиите на промяната, също принадлежали по един или друг начин на статуквото. А то самото включва и олигархически кръгове, връзките с които са трудно проследими. Като прибавим и, меко казано, неспецифичната активност на президента в парламентарната надпревара, става ясно, че промяната едва ли е по силите на партиите на промяната. Евентуално може да им помогне избирателят, ако има такава воля и ако получи нужното му политическо време в следващи, по-следващи и т. н. предсрочни избори. Доколко такъв сценарий е осъществим и шанс или заплаха е той за страната? Какво казват социолозите?
Васил Гарнизов: За пръв път се сбъдва мечтата на идеалистите от началото на прехода за избори до дупка. Краткосрочният риск – спадаща мобилизация. Дългосрочният риск – трайна парламентарна криза. Нещо като в Израел, но без функционалността на израелските институции и мощта на израелския бизнес.
Борисов е поомръзнал, но алтернативите му са поразпиляни. Всъщност от много години той полага усилия за фрагментиране на пространството извън ГЕРБ, за да се предпази от сценарий тип Виденов след Димитров и Беров, Костов след Виденов, Кобургготски след Костов… Знае, че по-харесван няма да стане, та е важно да не се появи убедителна фигура, зад която да застане протестният глас.
В такава ситуация по-вероятно е следващият парламент да е още по-фрагментиран с още по-трудни коалиции, като може да се очаква, че ще се върне някаква версия на „Обединени патриоти“, а не е невъзможно и „Възраждане“ и Божков също да успеят да прескочат парламентарната бариера.
Андрей Райчев: Избори след избори, които демонстрират неспособността на парламента да излъчи правителство, ще съборят парламентарната република и ще доведат до президентска. А това от само себе си ще узакони едноличното управление на страната, с каквото българите са свикнали и не изглежда да имат нещо против. И най-милия човек да поставиш в такава роля, постепенно започва да налага личните си интереси. Прави от любимия си писател шеф на писателите, от любимия си композитор шеф на композиторите и т.н., а те са му станали любими, защото най-много му се подмазват. Това не значи, че президентът, който и да е той, непременно ще се превърне в диктатор като Путин или Ердоган, защото диктаторът трябва да всява страх. В този смисъл и Борисов не би могъл да бъде наречен диктатор, защото от него не се страхува никой.
Димитър Ганев: Не виждам никаква заплаха за демокрацията от избори след избори. Притесненията ми по-скоро са свързани с настоящото Народно събрание – да приеме промени в Изборния кодекс, които да се окажат почти невъзможни за изпълнение в следващите два месеца и това да хвърли сянка върху легитимността на предсрочните избори, или дори нещо повече – вотът да бъде атакуван.
Добромир Живков: Политическата и институционалната култура у нас деградираха значително през последните години. Балансът на властите беше нарушен. Капацитетът на българските институции е на критично ниско ниво, а партизанщината се превърна в норма. Затова една или две поредни изборни кампании могат да имат оздравителен ефект за българската демокрация. Но не и по-дълъг цикъл от избори в избори. Защото се опасявам, че той ще доведе до блокиране на работата на администрацията, а с това и до още по-тежка криза в държавата. Все още не сме достатъчно зрели, за да минем безпрепятствено през подобен сценарий.
Професор Георги Фотев: Само дълбочинната интерпретация на данните от последните избори може да хвърли светлина върху възможната промяна на парламентарната конфигурация. Но такава интерпретация няма. Медиите са овладени от мистериозно назначено плиткоумие. Сън не трябва да ни хваща за 112-то място по медийна несвобода в света. Бедствие, равностойно на Ковид-19! Тази работа не може да продължава така… Трябва да повярваме в промяната, колкото и да изглежда невъзможна. Друг избор нямаме.
Да обобщим какво, според социолозите, можем да очакваме от „избори до дупка“. Те са възможен път към радикалната промяна, от която страната ни спешно се нуждае, но лесно можем да излезем от пътя. И да станем заложници на политическа фрагментация, способна да блокира институциите в държавата и да ни докара пак до илюзията за „силната ръка“, която ще спаси нацията.
Текстът е препубликуван от Дойче Веле.
[tcm id=“1″]
