На снимката: проф. Антоний Тодоров

Автор на вече баналното „избори до дупка“ е Георги Марков, бивш депутат от СДС и конституционен съдия, днес близък приятел на Бойко Борисов. Казал го е през 1990-те години, но смисълът му е, че трябва да се правят избори дотогава, докато не дадат очаквания резултат (за искащия „избори до дупка“). Лошото е, че такива „избори да дупка“ са искали през 1930-те години трима поредни канцлери на Германия, докато отчаяните германци са избрали накрая Адолф Хитлер. Но това е друга история.

Изборите се очертават през октомври 2022 г. и резултатът им е донякъде очакван – поне 7-8 партии в парламента, без победител и достатъчно различни, за да не бъде възможна правителствена коалиция. Или поне също толкова трудна, колкото след ноември 2021 г. Така че новоизбраният парламент може скоро да си иде и отново да има избори, някъде към февруари 2023. Когато също нищо няма да е ясно, но това е възможно да бъдат „избори до дупка“, докато отчаянието на избирателите, апатията на гражданите или спестените пари на партиите не изведат начело някого, който ще е неочакван, изненадващ, или обратното, до болка познат, но и до болка ненавиждан. Това ли искаме?

Имаше ли възможност от ново правителство в това Народно събрание?

Сега е лесно да кажем „не“, след като и третият пореден мандат за съставяне на нов кабинет завърши неуспешно. Но както винаги, това е резултат от неосъществени други възможности. Да припомня, че се стигна до това не веднага след като Слави Трифонов напусна коалицията, а когато ГЕРБ предложиха вот на недоверие, а „Има такъв народ“ го подкрепиха. Депутатите на ИТН можеха да гласуват „въздържал се“, като оставят отворена вратата за предоговаряне на дотогавашната коалиция. Предпочетоха да свалят правителството и именно с това затвориха възможността за нови преговори с „Продължаваме промяната“. В новата ситуация отново беше ясно, че има две принципни възможности за парламентарни мнозинства: около ПП, или около ГЕРБ.

Защо „Продължаваме промяната“ не успя с ново предложение? Защото, макар да получи принципната подкрепа на БСП и на ДБ, не можеше вече по морални причини да води преговори с ИТН. Очакваше още депутати на Слави Трифонов да напуснат групата, но това не се случи. А и вероятно ПП се въздържаха да продължат индивидуалните разговори, заради стандартните обвинения, че „купуват депутати“ (обвиненията идваха от вече доказали се майстори на купуването или на гласове, или на кметове, или на каквото и да било в политиката).

Защо ГЕРБ върнаха веднага мандата? Защото знаеха, че никоя от партиите в парламента не би искала да прави коалиция с тях. Дори и опозиционното ДПС, както и „Възраждане“. Тази политическа изолация на ГЕРБ има предистория, още на протестите през 2020 г. гражданите искаха оставка на правителството на Бойко Борисов, но ГЕРБ направиха всичко възможно, за да осуетят предсрочни избори, и с различни хватки, включително театралното предложение за нова конституция (дано не сме забравили това цирково представление), докараха нещата до редовни избори. И пак излязоха първи, макар със 73% от гласовете, получени през 2017 г. Но след всеки от следващите избори през юли и ноември ГЕРБ оставаха изолирани от останалите партии. Което по никакъв начин не насърчи самокритичното отношение на партията към собственото й политическо наследство от десетгодишното управление.

Можеше ли третият мандат да успее? Само при условие, че мандатоносителят би бил в състояние да води наново преговори с ИТН. Президентът вероятно с основание е предположил, че при такава ситуация е по-удачно мандатът да отиде при БСП, не защото ДБ са по-малко диалогични, но защото ИТН вероятно с по-малко ентусиазъм биха преговаряли с тях. Всъщност това и стана ясно, когато след изтичането на знаменития запис от непубличната среща на парламентарната група на ДБ Слави Трифонов в типичния си стил скъса всякаква възможност за преговори. Оставям настрана тинейджърската му обидчивост, по-важното е, че по всяка вероятност ИТН не са имали действително намерение да търсят нова правителствена формула. Това пролича и при гласуването на предложението на БСП за управленска програма като условие за ново правителствено мнозинство – гласуваха против всички партии, които подкрепиха вота на недоверие, а значи и ИТН.

Така възможностите за ново правителство в този парламент се стопиха.

Какво ни очаква?

Изборите са очевидно конституционен изход от политическата криза, в която България влезе след едноличното решение на Слави Трифонов да напусне трудно постигнатата коалиция. Но не бяха единственият възможен изход, защото очакванията от тях са отново да не могат да решат основния въпрос: какво ново правителство е възможно?

В таблицата по-долу представям сравнително четири от последните сондажи на социологическите агенции за намеренията за гласуване (това е моментна снимка на обществените нагласи, сондажите не са прогноза). Числата са близки, дори и в сравнение с резултата на партиите на изборите през ноември 2021 г. Анкетата на „ББСС-Галъп“ е от април, на „Тренд“ от май – преди разпадането на коалицията. Анкетите на „Алфа рисърч“ и „Маркет линкс“ са след разпадането на коалицията и отразяват реакцията на общественото мнение на това.

Таблица, избори

Към днешна дата нагласите за подкрепа на партиите, които имат шанс да попаднат в парламента, остават малко променени. В опозиция, ГЕРБ запазват като цяло равнището на подкрепа от изборите през ноември. ДПС, друга основна партия на опозицията, регистрира спад в подкрепата. Единствено „Възраждане“ регистрира значително увеличаване на подкрепата, макар тази тенденция да е много къса и несигурна. Новата партия „Български възход“ на Стефан Янев по принцип е трудно уловима в сондажите, защото няма никаква предишна история.

В управляващата коалиция „Продължаваме промяната“ регистрират разочарованието на избирателите от бавното разграждане на „модела ГЕРБ“, но със сигурност остават сред първите двама. БСП също запазва равнището на подкрепа от ноември 2021, но вече на равнище, което е два пъти по-ниско от нейните електорални резултати преди 2021 г. Трипартийната коалиция „Демократична България“, увеличава леко подкрепата за себе си. „Има такъв народ“, очевидно губи подкрепа – избирателите му вероятно не разбират, защо партията на Слави Трифонов инициира разпада на трудно постигната коалиция, поставила си като основна цел разграждането на „модела ГЕРБ“. Много е вероятно тази партия да остане под чертата за влизане в парламента през октомври 2022.

Една нова партия се гласи да влезе в парламента – „Български възход“ на бившия служебен премиер Стефан Янев. При създаването си тя се обяви като консервативно-патриотична, едновременно конкурент на „Възраждане“ и на БСП, вероятно. Трудно е наистина да се предвиди, какъв резултат ще постигне, а и е твърде скорошна, за да има политическа история.

Ако си представим, че през октомври 2022 г. ще гласуват също толкова избиратели, колкото и през ноември 2021 (не виждам причина за по-голям ентусиазъм), можем спекулативно (настоявам върху думата) да направим следните предположения за състава на бъдещия парламент. Всичко това при хипотезата, че нищо извънредно няма да се случи междувременно, което да промени значително обществените нагласи. Но това, последното, не можем да предвидим.

Таблица, избори
Въпросът е, какво ще надделее сред гражданите-избиратели. Ако е апатията, убеждението, че изборите нищо не решават, че едва ли не „всички са еднакви“, то резултатът най-вероятно няма да е много по-различен от горното. Ако има мобилизация на гласуващите, обаче, тя може да е както по посока на подкрепа за промяната (от това ще спечелят най-вече ПП, ДБ, но също и БСП), така и по посока на търсене на „стабилност“, „познатост“, „сигурност“, от което ще спечелят най-вече ГЕРБ, но и ДПС. Ако обаче надделее разбирането, че „всички са за боклука“, от това ще спечелят „Възраждане“ и „Български възход“. Не се очаква други крайно-десни националистически партии да прескочат бариерата, особено пред конкуренцията на „Възраждане“.

Какво бъдещо мнозинство е възможно?

Горната спекулация ни помага да мислим за бъдещето, за възможните бъдещи правителствени формули. Изборите, така както ги практикуваме в парламентарната демокрация, имат две основни функции, които обикновено се съвместяват трудно. Първата е да осигурят представителство на съществуващите политически групи в обществото. Втората е да осигурят политическо мнозинство за управление, по възможност стабилно (поне до следващите редовни избори). Съчетаването на представителност и ефикасност е вече все по-трудна задача пред парламентите на европейските демокрации. И въпросът не опира единствено до избирателната система – няма перфектна система, способна да осигури двете изисквания едновременно. Мажоритарната произвежда парламентарни мнозинства, но и непредставителни събрания. Пропорционалната система произвежда представителни събрания, но най-често трудно постига ефикасни мнозинства.

През 2021 г. имахме на два пъти възможността да наблюдаваме такова разминаване между двете функции, завършило с трудното формиране на четворната коалиция (ПП-ИТН-БСП-ДБ). Критиците на правителството на Кирил Петков веднага го определиха като „анти-ГЕРБ“, което всъщност беше именно така. Обединяващото между толкова различни като генеалогия и идейни опори партии беше желанието да поставят край на „модела ГЕРБ“. Под това се разбираше най-вече модел на управление, при който публичните фондове се разпределят преимуществено между приятелски фирми, върховете на политическото управление са недосегаеми за съдебно преследване, независимо от това, какво са направили, медиите се притискат да бъдат толерантни към управлението, изборите се организират така, че резултатът да е предвидим в полза на управляващите. (Е, не е диктатура, но мек популизъм, който е винаги в интерес на управляващите).

Какви мнозинства се очертават евентуално през есента? Всички наблюдатели изглеждат единодушни, че това няма да е по-лесно, отколкото през 2021. Доскорошното мнозинство от 4 партии (в началото с 134 депутати), остана с 3 партии, които биха имали евентуално през октомври 114 места (109 сега) – отново липса на пълно мнозинство от поне 121 депутати. Това е при вероятното отпадане на ИТН от парламента. Но дори и партията на Слави да успее да прескочи бариерата, 4-те партии заедно биха имали също толкова (заради преразпределението на местата). Така решението на ИТН да провали коалицията води обективно към по-сериозен провал – на каквото и да било мнозинство, което да държи за известно време извън властта ГЕРБ и ДПС. Това е и основният упрек към ИТН, партия, формирана за да „изчегърта“ ГЕРБ от властта, според известният израз на Слави Трифонов. Критиците й днес я обвиняват, че това е било лицемерно, че има всъщност скрита договорка с ГЕРБ да бъде свалено правителството на Кирил Петков, за да се открие възможност за връщането на ГЕРБ във властта.

Едно ново мнозинство на 3-те партии от сегашната правителствена конфигурация би било аритметически възможно, ако бъдат подкрепени от евентуалната нова партия в парламента „Български възход“ – общо биха имали 127 депутати. Дали обаче това ще е възможно политически, предстои да видим. Във всеки случай основният проблем, който ще разделя партиите в такава коалиция, много повече, отколкото при досегашната четворна коалиция, ще бъде политиката по отношение на Русия. Този проблем евентуално може да бъде преодолян само ако всички си кажат, че това за момента не е най-важното, въпреки войната в Украйна.

Друго, споменавано и от Бойко Борисов мнозинство, е под името правителство на „евроатлантическите партии“. То е аритметически възможно, но не изглежда вероятно по политически и морални причини. ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС (предполагаемите партии в него) заедно биха имали 174 места (колкото и в сегашния парламент). Мнозинство биха имали и сами ГЕРБ и ПП (129), но отново такава коалиция би била неприемлива политически и морално. Разбира се, ГЕРБ много биха искали да получат индулгенция с една такава коалиция, поради което сега „евроатлантическата коалиция“ се лансира с такава цел – гражданите да се кажат, че трябва правителство на всяка цена, което „да ни пази от Русия“. Основният проблем тук е, че в ГЕРБ никога не си направиха поне някаква самокритика, за да излязат от сегашната си политическа изолация.

По-вероятно е и след октомври да се окажем в положението на „избори до дупка“, с неочакван край след такава поредица. Освен ако избирателите не се мобилизират и не обърнат очакванията.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук