Избори за нов президент на Италия – вотът може да „удари правителството като земетресение“

Парламентът на Италия стартира гласуване за нов президент в понеделник, като министър-председателят Марио Драги е спряган за най-вероятния избор във вота с високи залози, който заплашва оцеляването на правителството, обобщава „Кориере дела Сера“.

Докато задкулисните преговори навлизат в разгара си тази седмица, най-напористият участник в кампанията е милиардерът Силвио Берлускони, който се хвали с разгулните си „бунга бунга“ партита. 85-годишният бивш премиер отдавна желае най-висшия пост в Италия, като дори се твърди, че е обещал на покойната си майка, че ще го получи, въпреки че малцина вярват, че той разполага с необходимите гласове.

Все пак е трудно да се предвиди кой ще спечели тайното гласуване за седемгодишния пост. Макар и до голяма степен церемониална роля, президентът разполага със значителна власт по време на политически кризи – от разпускането на парламента до избора на нови министър-председатели и отказването на мандати на крехки коалиции.

Италия се нуждае от стабилизираща фигура повече от всякога: разнородните партии, които споделят властта в правителството на Драги, вече са в режим на борба преди изборите догодина, а хаосът може да изложи на риск ценните европейски средства за възстановяване.

„Това са ключови и много сложни избори, защото политическите партии са слаби, те са в напълно фрагментирано състояние“, заяви пред АФП Джовани Орсина, ръководител на Училището за управление „Луис“ в Рим.

Изданието предупреди, че вотът може да „удари правителството като земетресение“, тъй като Италия се бори с нова вълна от коронавирусни инфекции, които рискуват да нарушат възстановяването от рецесията, предизвикана от блокирането през 2020 г.

Малко над 1000 сенатори, депутати и регионални представители ще започнат да гласуват в понеделник, а кандидатите трябва да получат две трети от гласовете в първите три тура или абсолютно мнозинство след това. Поради изискванията за социална дистанция, всеки тур ще отнеме един ден и, както е традиционно, няма официални кандидати.

Бившият президент на Европейската централна банка, 74-годишният Драги, е намеквал, че проявява интерес, но разполагането му в римския дворец „Киринале“ – някогашен дом на папите – би означавало да остави поста си свободен в деликатен момент. Привлечен от отиващия си президент Серджо Матарела през февруари 2021 г., Драги оглави забележително единно правителство – включващо почти всички политически партии в Италия – и стимулира растежа след пандемията. Той също така контролира ключови реформи, поискани в замяна на средства от схемата на ЕС за възстановяване след пандемията, от която Рим е основният бенефициент, в размер на почти 200 млрд. евро.

Международните инвеститори се опасяват, че ако Драги се оттегли от поста си на министър-председател, задлъжнялата Италия ще изостане в изпълнението на строгия график за реформи.

Но повечето италиански експерти твърдят, че Драги би бил в по-добра позиция като президент, за да осигури политическа стабилност и добри отношения с Брюксел – особено ако крайната десница спечели следващите парламентарни избори. Освен това далеч не е сигурно, че той ще може да продължи да провежда реформи, ако остане на поста си – и рискува да загуби поста си на вота догодина.

„Това е предизборна година. Дори и Драги да остане министър-председател, истината е, че той трудно ще контролира политическата ситуация и нищо няма да бъде направено след лятната ваканция“, казва Орсина.

Възможно е да бъде сключено споразумение, според което най-възрастният министър на Италия, 71-годишният Ренато Брунета, да поеме поста министър-председател, а лидерите на основните италиански партии да заемат висшите постове в кабинета до изборите. Ако Драги остане министър-председател, в списъка с кандидати за държавен глава има много други имена, сред които еврокомисарят и бивш премиер Паоло Джентилони, бившият премиер социалист Джулиано Амато и министърът на правосъдието Марта Картабия, която при успех ще бъде първата жена президент.

Ето и пет значими и любопитни детайла около президентските избори в Италия, на които обръща внимание АФП.

Тайни бюлетини

Президентът се избира за седемгодишен мандат от избирателна колегия, която тази година включва 1008 души. Тя се състои от членовете на двете камари на парламента – 630 депутати и 320 сенатори (обикновено 321, но едно място е празно) – плюс 58 делегати на италианските региони.

В първите три кръга на гласуването победителят трябва да получи мнозинство от поне две трети (672 гласа). От четвъртия тур е достатъчно абсолютно мнозинство (505).

Бюлетините се подават тайно и лично в залата за дебати на долната камара на депутатите. Гласоподавателите трябва да покажат и доказателство за ваксинация срещу Covid-19, скорошно заразяване или отрицателен тест.

Президентски правомощия

Президентът е държавен глава и спазва конституцията на Италия, която става република с референдум след Втората световна война. Ключовите му функции включват назначаването на министър-председателя и, по съвет на последния, на министрите от правителството. Президентът има правомощието да разпуска парламента след консултации с председателите на парламента и да изисква от него да преразгледа законодателството. Арбитрирането по този начин става изключително важно по време на политическа криза – именно отиващият си президент Серджо Матарела доведе Драги като премиер през февруари 2021 г. Президентът също така назначава една трета от членовете на Конституционния съд и има право да помилва.

Кандидатите

Съгласно конституцията всеки, който има италианско гражданство и е навършил 50 години, може да се кандидатира, като няма официален списък с кандидати.

Драги – икономист без политически пристрастия – изглежда намекна за своята готовност през декември, наричайки се „дядо в служба на институциите“.

Бившият министър-председател Силвио Берлускони, 85-годишният лидер на дясната партия „Форца Италия“, води задкулисна кампания.

Други потенциални кандидати са бившите премиери Джулиано Амато, 83 г., Паоло Джентилони, 67-годишният комисар на ЕС по въпросите на икономиката, и бившият председател на Камарата на депутатите Пиер Фердинандо Казини, 66 г.

Мнозина се надяват на първата жена президент на Италия. Настоящият и бившият министри на правосъдието, съответно Марта Картабия, 58 г., и Паола Северино, 73 г., са спрягани за този пост, както и председателят на Сената Елизабета Казелати, 66 г.

Някои изненади

Тайният характер на гласуването доведе до някои изненади при избирането на 12 президенти от 1948 г. насам – само един от тях, Джорджо Наполитано (2006-2015 г.), беше избран за втори мандат.

Тази роля традиционно не се пада на партиен лидер, а на човек, който се разглежда като стоящ над политическата сцена. Въпреки това фаворитът, който участва в надпреварата, често излиза с празни ръце.

През 2013 г. бившият премиер Романо Проди беше номиниран от лявоцентристката Демократическа партия, но беше предаден от някои от своите поддръжници и Наполитано спечели.

Бивш папски дворец

Официалната резиденция на президента е дворецът „Киринале“, който някога е бил дом на папите и кралете на Италия. Разположена на едноименния хълм, обширната сграда с площ от 110 500 кв. м е един от най-големите президентски дворци, надминат единствено от този в Турция. Строителството започва през 1573 г. за лятна резиденция на папите. Тя се превръща в тяхна база като светски владетели, за разлика от Ватикана, който е седалище на духовната им власт. Там са пребивавали около 30 папи – от Григорий XIII до Пий IX.

По време на френското владичество Наполеон нарежда ремонт, за да го превърне в своя римска резиденция, но никога не стъпва там.

Италианските кралски особи живеят в нея от 1870 г. до обявяването на републиката през 1946 г., когато тя става резиденция на държавния глава.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини