„Голяма част от избирателите очакват в Турция да се случи чудо. Но не трябва да се забравя, че срещу обединената опозиция стои личността на президента Реджеп Т. Ердоган, машина за печелене на избори“.
Това са думи на журналиста Тайфур Хюсеин пред БНР. Социологическите проучвания показват сериозна преднина на опозиционния кандидат Кемал Кълъчдароглу. „Но всичко е възможно да се случи на 14 май. Изключително важни избори. Най-вече за това в каква посока ще продължи Турция“, коментира Хюсеин.
Седмица преди президентските и парламентарни избори живеещите у нас турски граждани вече гласуват. Така е по тамошния закон – вотът отвъд границите започва 10 дни по-рано и се гласува 4 дни. Броят на избирателите в чужбина надхвърля 3 милиона души, у нас са 7 900. Затова и пред посолството в София, както и пред консулските служби в Бургас и Пловдив се редят опашки.
Коя партия ще спечели изборите за 28-ия турски парламент и кой президент ще управлява 85-милионната държава, разпростряла се малко в Европа и повече в Азия? Този въпрос вълнува не само турците, но и самата Европа, и САЩ, и Украйна, и Русия.
Важен е, защото Турция е голяма НАТО-вска сила и външната й политика влияе върху много европейски, та и световни процеси. Агресията на Путин в Украйна само подчерта колко важна е позицията на Турция за стабилността на Стария континент. Настоящият президент Реджеп Ердоган се опитваше да балансира между „приятелската“ диктатура Русия и проевропейската Украйна. Не се караше с Кремъл, но продаваше и подаряваше жизненоважните дронове „Байрактар“ на защитаващия се Киев. Пируетите му между Щатите и Русия също не бяха за подценяване, а напрежението с Гърция неведнъж изправяше двете НАТО-вски страни на ръба на сериозен конфликт. Кой път ще поеме Турция след тези избори? Ще се определи ли наистина ли иска да е в Европа, или ще предпочете досегашния си полуевропейски, полуислямистки модел с президент на ръба на диктатурата?
Изборите неминуемо ще окажат влияние върху сигурността в Европа и Близкия изток. Който победи, ще трябва да реши належащи въпроси: ролята на Турция в НАТО; отношенията ѝ със САЩ, Европейския съюз (ЕС) и Русия; миграционната политика; ролята на Анкара във войната в Украйна; напрежението в Източното Средиземноморие.
Живеещите в България турски граждани също се вълнуват, макар и не толкова за външната политика на Турция. Надяват се нещата отвъд Капитан Андреево да се нормализират, най-вече икономиката – Турция от години е в икономическа криза, а инфлацията й кара кервани българи да пътуват, за да си пазаруват там. Безработицата също е висока, свободните работните места са ограничени.
На предишните избори през 2018 г. 50% от турските граждани в България гласуваха, сега се очаква процентът значително да нарастне – именно заради желанието и надеждата за промяна. Някои от тях – коренна промяна.
В президентската надпревара се изправят 4-ма кандидати. Ясно е обаче, че битката е между настоящия президент Реджеп Ердоган и номинирания от обединената опозиция Кемал Кълъчдароглу. Социологическите данни сочат, че Турция няма да избере държавен глава на първия тур (14 май), а на балотаж на 28 май.
За Реджеп Тайип Ердоган тези избори също са решаващи. Те бележат своеобразен юбилей – 100 години от основаването на светската република от Мустафа Кемал Ататюрк. Ако Ердоган победи, той ще може да увеличи своя отпечатък върху историята на страната, писа авторитетното европейско издание Politico.
Западът обаче се страхува, че той може да тласне страната към още по-консервативен религиозен модел на управление и концентриране на още повече власт в своите ръце. И това – на фона на икономическата криза и последиците от опустошителното земетресение в Източен Анадол.
Кемал Кълъчдароглу, наричан „турския Ганди“, обещава големи промени. Социологическите проучвания сочат, че Кълъчдароглу има преднина от 4-6%, макар че Ердоган е опитен играч и ще използва цялата мощ на държавата и нейните институции.
Ще има промяна от авторитарното управление към един вид работа в екип, което е много по-демократичен процес“, прогнозира пред Politico Юнал Чевикьоз – главен външнополитически съветник на Кълъчдароглу „Кълъчдароглу ще бъде маестрото на този отбор“, добавя той.
Турция в Европейския съюз?
Турската опозиция е уверена, че може да размрази преговорите за присъединяване към ЕС, които са в застой от 2018 г. заради отстъплението на демокрацията в страната. Кани се да го направи с либерални реформи в посока върховенство на закона, медийна свобода и деполитизация на съдебната система.
Опозиционният лагер обещава да изпълни решенията на Европейския съд за правата на човека, призоваващи за освобождаването на двама от най-известните опоненти на Ердоган, които лежат в затвора: лидерът на прокюрдската Демократична партия на народите Селахатин Демирташ и правозащитникът Осман Кавала.
С това ще изпратим послание до всички наши съюзници и всички европейски страни, че Турция се връща на пътя на демокрацията“, споделя Юнал Чевикьоз.
Дори при нова администрация обаче задачата за подновяване на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС е трудна, пише „Блумбърг“. Антизападните настроения в Турция са доста силни в целия политически спектър, твърди Волфанго Пиколи, съосновател на компанията за анализ на риска Teneo.
„Външната политика ще зависи от съгласуваността на коалицията“, посочва още той, добавяйки: „Това е коалиция от партии, които нямат нищо общо, освен желанието да се отърват от Ердоган. Те имат много различен дневен ред и това ще окаже влияние върху външната политика“.
Европа също изглежда неподготвена да се справи с една нова Турция. Група държави – най-вече Франция и Австрия – са силно против идеята за възстановяване на преговорите. „Те са свикнали с идеята за необвързана Турция, която се е отклонила от нормите и ценностите на ЕС и следва свой собствен курс“, коментира анализаторът Аслъ Айдънташбаш. „Ако опозицията състави правителство, тя ще търси европейска идентичност и ние не знаем отговора на Европа на това – може да бъде присъединяване или нова рамка за сигурност, която включва Турция“, добавя Айдънташбаш.
Мигрантите
Опозицията ще се стреми да преразгледа споразумението с ЕС за миграцията от 2016 г. „Нашата миграционна политика трябва да бъде координирана с ЕС“, категоричен е Юнал Чевикьозтой. „Много страни в Европа гледат на Турция като на вид басейн, където мигрантите, идващи от изток, могат да бъдат задържани. Това е нещо, което Турция, разбира се, не може да приеме“. Той все пак изтъква, че това не означава Турция да отвори границите си и да пусне мигрантите към Европа. „Но ние трябва да координираме и разработим обща миграционна политика“, допълва експертът.
НАТО и САЩ
Турция, след дълги разправии, най-накрая даде зелена светлина за присъединяването на Финландия в НАТО. Опозицията обещава да сложи край на турското вето върху Швеция до годишната среща на алианса на 11 юли. „Ако пренесете двустранните си проблеми в многостранна организация като НАТО, създавате поляризация на всички останали членове на НАТО с вашата страна“, изтъква Чевикьоз.
Военните отношения на Турция със САЩ се влошиха рязко през 2019 г., когато Анкара купи руските ракетни системи С-400 – ход, който според Вашингтон излага на риск самолетите на НАТО, летящи над Турция. В отговор Щатите изхвърлиха Анкара от програмата за изтребителите F-35 и наложиха санкции на турската отбранителна индустрия.
В политическата си платформа опозицията ясно посочва желанието си да се върне към програмата за F-35.
Русия и войната в Украйна
След началото на руската инвазия в Украйна Турция се представи като посредник. Тя продължава да доставя оръжия на Украйна, но отказва да санкционира Русия. Освен това посредничи при сделката на ООН, която позволява износът на украинско зърно да преминава през блокираното Черно море.
Юнал Чевикьоз казва, че под ръководството на Кълъчдароглу Турция ще бъде готова да продължи да действа като посредник и да удължи сделката за зърното, но ще наблегне повече на статута на Анкара като член на НАТО.
„Ние просто ще подчертаем факта, че Турция е член на НАТО и в нашите дискусии с Русия със сигурност ще търсим отношения между равни. Но ще напомним на Русия, че Турция е член на НАТО“, изтъква той.
Гърция и Източното Средиземноморие
Турция засили агресивната си реторика срещу Гърция през последните месеци. Ердоган даже заплаши, че Атина може да бъде ударена от ракета.
Само бързата реакция на гръцкото правителство и гръцката общност на последните опустошителни земетресения в Турция, както и посещението на външния министър Никос Дендиас създадоха нов фон при двустранните отношения, анализира „Блумбърг“. „Сближаването между Турция и Гърция по техните двустранни проблеми в Егейско море ще улесни координацията при решаването на другите проблеми в Източното Средиземноморие, което е по-многостранен формат“, убеден е Юнал Чевикьоз.
Анализаторите обаче твърдят, че Гърция, Кипър и Източното Средиземноморие са основни за външната политика на Турция и тя няма да се промени много дори с друго правителство и друг президент. Разликата ще бъде най-вече в стила.
Ерата Ердоган
Около 58 млн. турски избиратели ще изразят волята след седмица и тогава ще стане ясно приключи ли 21-годишната ера „Ердоган“. По думите на журналиста Тайфур Хюсеин огромна част от турските граждани искрено се надяват Ердоган да загуби изборите. „7 млн. души ще гласуват за първи път – това са хора, които не са виждали друго управление, освен това на Ердоган“, каза журналистът пред Евронюз България.
От друга страна няма да е чудно, ако кюрдите решат изборите на 14 май. Прокюрдските сили формално не са част от групата на Кълъчдароглу. Но в Турция икономическият и кюрдският проблем са свързани. Кюрдите смятат Партията на справедливостта и развитието на Ердоган за основен свой противник. Твърде вероятно е да гласуват именно за Републиканската народна партия на Кемал Кълъчдароглу. Или за друга партия, но пак за президентската кандидатура на Кълъчдароглу.
Остава седмица до 14 май, когато парламентът на Турция ще е ясен. И евентуално още 2 седмици до 28 май, когато ще стане ясно ще се върне ли югоизточната ни съседка на демократичния път, завещан от бащата на нацията Кемал Ататюрк в началото на ХХ век.
Още актуални анализи – четете тук
