Олаф Шолц
На снимката: Олаф Шолц

След два месеца на работа меденият месец за германския канцлер Олаф Шолц вече приключи, като критиците го обвиняват, че е „невидим“ по отношение на кризата в Украйна и пандемията от коронавирус, пише в свой анализ АФП.

Хаштаг #woistscholz („Къде е Шолц?“) се разпространява в Twitter, а някои казват, че известният с мъланието си политик трябва да започне да говори.

Шолц положи клетва като канцлер на 8 декември, след като изведе своите социалдемократи (СДП) до сензационна изборна победа, слагайки край на 16-годишното управление на консерваторите на Ангела Меркел.

Проучване на Forsa от тази седмица обаче показа, че за първи път след изборите СДП изостава от ХДС-ХСС на Меркел – 23% спрямо 27% за консервативния блок, който сега е основната опозиционна партия.

Самият Шолц, който спечели изборите на 26 септември с кампания, в която се залагаше на спокойното му поведение и педантичност, също отбелязва спад в популярността си. В неотдавнашно проучване на обществената телевизия ZDF за най-популярните политици в Германия, Шолц изостава от Меркел, която се оттегли от политиката, и от министъра на здравеопазването Карл Лаутербах.

„Шолцомат“

Шолц, който в понеделник ще отлети за Вашингтон, за да се срещне с президента на САЩ Джо Байдън, отдавна е известен със сдържания си стил. Някога го наричаха „Шолцомат“ заради сухите му, роботизирани речи.

Меркел също не е известна с медийното си присъствие или възторжените си речи, но Шолц „изглежда иска да я надмине в изкуството на скатаването“, според седмичника „Шпигел“, който го обвинява, че е „почти невидим, нечуваем“.

„Начинът, по който канцлерът говори и общува, изглежда неподходящ“, казва политологът Урсула Мюнх пред АФП.

„Той се чува и вижда много малко, а когато говори, често го прави със загадки, а не по ясен и остър начин, както изисква сегашният медиен свят“, каза тя.

Въпреки че Шолц има навика да благодари на журналистите за въпросите им на пресконференциите, той често избягва да отговаря директно. Според Мюнх канцлерът може би се опитва да създаде впечатление за „професионализъм и сериозност“ в медийната среда, „където всеки говори и коментира всичко“.

Но ако конкретните резултати идват твърде бавно или изобщо не идват, неговият имидж на „можещ“ – така умело използван по време на предизборната кампания – може да бъде застрашен.

„Да кажеш на хората: „Можете да разчитате на мен, аз съм опитен и знам какво правя“ просто не е достатъчно в условията на пандемия или международна криза“, казва политологът Хайо Функе пред АФП.

Стилът на общуване на Шолц оставя „много място за подобрение“, смята той.

„Комуникационна катастрофа“

До края на януари Германия е ваксинирала само 75,8% от населението си срещу коронавируса, което не отговаря на целта от 80%, поставена от правителството на Шолц. Задължителната ваксинация, която Шолц за първи път предложи миналата година с цел да бъде въведена до февруари или март, все още не е гласувана в парламента и изглежда все по-отдалечена перспектива. Междувременно броят на случаите на Covid-19 нарасна до над 100 000 на ден, а недостигът на PCR тестове допълнително утежни положението в страната.

Най-голямата икономика в Европа също е подложена на критики заради ролята си в украинската криза, като някои смятат, че Берлин е твърде мек към Москва. За разлика от френския президент Еманюел Макрон, който проведе няколко телефонни разговора с Владимир Путин, и британския Борис Джонсън, който пътува до Киев във вторник, Шолц излиза с неясни изявления и колебливи позиции.

Германия е критикувана и за отказа си да изпрати оръжия на Украйна, като предложи вместо това да изпрати 5000 каски – „катастрофа по отношение на комуникацията“, според Мюнх.

Проруската позиция на някои социалдемократи, включително на бившия канцлер Герхард Шрьодер, също не допринася за облекчаване на проблема.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук