Изпусна ли Европейският съюз влака за Африка?

Срещата на високо равнище ЕС-Африкански съюз в Брюксел изглеждаше като последен опит на „старата“ Европа да върне отношенията си с Африка в правия път. Както пише Лудгер Шадомски, други конкуренти са се наредили на опашка.

Френският президент Еманюел Макрон донякъде подцени думите си, че отношенията между Европа и Африка са станали „малко изтощени“.

„Безизходица“ ги описва най-добре. За да бъдем справедливи, европейците положиха доста усилия преди срещата на върха, като подготвиха инвестиционни и инфраструктурни пакети и обещаха равенство при разпределението на ваксините. В момента обаче отношенията между двата региона биха могли да се оприличат на дългогодишен брак, в който партньорите продължават да нарушават нови обещания, а разочарованата булка се обръща към други ухажори: Китай, Русия, Турция, Япония и емирствата.

Африканският съюз се е наситил на политиките на ЕС, които прикрити под слоганите за „равноправно партньорство“, целят единствено възпиране на миграцията и изгода от пазара. Повечето от средствата на ЕС, предназначени за африканските държави, са просто пренаредени. Това не е свеж капитал и това се възприема като обида от Нигерия до Етиопия.

Надпреварата е в ход

Неоколониалната „борба за Африка“ отдавна е в разгара си. С помощта на евтини заеми Китай строи магистрали и пристанища. Министър-председателят на Етиопия, Абий Ахмед, от доста време се снабдява със смъртоносни дронове от Турция. А Мали изхвърля датските специални сили от страната и вместо тях взима наемници, свързани с Кремъл. Посланието от Африка и тук е, че патернализмът е от вчера: Днес имаме избор.

Отговорът на Европа беше да изготви съвместна Визия 2030 за срещата на върха, но тя „забрави“ да привлече предварително африканските си партньори.

Несъмнено Китай, Русия и Турция имат конкурентно предимство: за разлика от разнородна Европа, те говорят в един глас. Докато миграционната политика на Унгария е диаметрално противоположна на тази на Испания, докато правата на човека и тези на малцинствата, политиката в областта на климата и доброто управление не могат да съберат мнозинство, „стара“ Европа ще продължи да няма последователна стратегия за Африка. Дори малката Естония има своя собствена политика за Африка.

Необходима е нов тип честност

Ако Европа иска да изведе партньорството „на следващото ниво“, както се изрази председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, то сега ЕС трябва да действа честно. Това е по-важно от „новата сделка“ на Макрон. Доверието и – макар и обремененото – общо минало са активите, които Европа може да използва в своя полза.

По отношение на миграционната политика това означава да се улесни законната имиграция, вместо да се подкрепя нелегитимната, брутална либийска брегова охрана – организираната имиграция така или иначе би трябвало да е в интерес на Европа, предвид недостига на квалифицирани работници и застаряващите общества.

Инвестиционният капитал вече не трябва да се използва предимно като гаранция за подпомагане на европейските предприятия, а за създаване на работни места и добавена стойност в африканските икономики. Субсидираното месо и птиче месо от ферми в ЕС не трябва повече да унищожава поминъка на африканските фермери; бариерите пред износа трябва да паднат.

Колко голямо е разочарованието на африканците от „ваксиналния апартейд“, пролича в откровената размяна на реплики между южноафриканския президент Кирил Рамафоса и фон дер Лайен на пресконференцията в петък. Във връзка с отказа на Глобалния север да освободи от задължения патентите за ваксината COVID-19, Рамафоса заяви: „Говорим за живота на стотици милиони хора, а не за рентабилността на няколко компании.“

На този фон последното обещание на ЕС да предостави 1 милиард евро (1,13 милиарда долара) е закъсняло, дори само за да се осигури защита срещу евентуални нови варианти. Трябва да последва бърза помощ за трансфер на знания и създаване на местно производство на ваксини, за да се насърчи по-голямото доверие.

Африканските лидери ще продължат да казват на германския канцлер Олаф Шолц и на други европейски лидери, че не могат вечно да се въртят в кръг с обещания за ново начало между двамата партньори. Русия планира провеждането на голяма конференция за Африка в края на 2022 г. Руските наемници вероятно ще раздадат визитните си картички и там. Време е за нов тип честност.

Текстът е на Дойче Веле. Заглавието е на редакцията.