След изборите на 26 май за нов Европейски парламент, 17-те депутатски места за България ще бъдат разпределени по следния начин: ГЕРБ и БСП ще имат шестима евродепутати, ДПС – двама, ВМРО, „Демократична България” и ВОЛЯ – по един.

Това показва проучване на Отдела за наблюдение на общественото мнение на Европейския парламент, направено в сътрудничество с “Kantar public”.

Според изследването, през последния месец, от началото на годината до момента, намалява разликата между двете водещи партии в България.

За сравнение – ако през февруари БСП получава около 30% от гласовете, а ГЕРБ над 35%, то към април  БСП е с 32,8% одобрение, а ГЕРБ е с 32,7%.

Проучването показва още, че Европейската народна партия (ЕНП) ще остане най-голяма в новия парламент – 180 мандата.

След тях идва групата на социалистите и демократите със 149 евродепутати, а либералите от АЛДЕ остават според проучването, със 76 представители.

Авторите на доклада – Иван Кръстев, Марк Леонард, Сузи Денисън смятат, че той разбива 5 мита за европейските избори.

Според тях в изборите тази година ще участват 97 милиона „плаващи избиратели”.

Според данните от 14 държави членки, които дават 80% от местата в ЕП, половината от избирателите не смятат да гласуват, докато 15% все още не са решили дали ще участват.

Сред 35-те процента, които са решили, че задължително ще гласуват, 2/3 са „плаващи“ избиратели, тоест – още не са се спрели на конкретна партия.

Изследването доказва, че противно на популярната теза, че изборите разделят европейците на две групи – анти-европейци и про-европейци, изследването установява, че избирателите далеч не са толкова поляризирани и всъщност все още избират своите позиции.

Изследването на ЕСВП установява още, че отношението към националните и европейските институции и усещането, дали „системата“ работи в техен интерес са най-добрите индикатори за настроенията на избирателите.

Изследването разделя избирателите на четири типа:

  • Вярващи в системата – те съставляват 24% от избирателите и основно се намират в Германия, Австрия, Чехия, Дания и Швеция. Според тях европейските и националните системи работят. Тези избиратели са предимно финансово стабилни и получили средно и по-високо от средното образование.
  • „Проевропейски изостанали” – те също са 24 на сто със силно представителство в Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Испания. Те са силно скептични по отношение на своята национална политическа система, но вярват в европейската система. Тези избиратели имат най-ниски средни доходи, сравнено с останалите групи.
  • „Врабците“, жълтите жилетки (38% от избирателите), преобладаващи във Франция, Гърция и Италия, те не вярват в политиците и политическите системи, както на национално, така и на европейско равнище. Мобилизираните „врабчета“ са средно над 50 години. Във Франция и Италия в тази група преобладават жените.
  • „Свободният народ от севера“, националистите евроскептици (14% от избирателите) – съсредоточени предимно в Австрия, Дания и Италия, те смятат, че националните им политически системи работят и искат да видят репатриране на власт от Брюксел. Тази група включва така наречените бейби-бумъри и избирателите, които идеологически се намират малко по-надясно.

Авторите на доклада са категорични, че избирателите не са остро разделени на „за” или „против” Европа.

И още един извод: тези избори няма да са само сблъсък на онези, които искат отворена Европа и тези, които искат затворена Европа на националните държави. На тези избори избирателите от 4-те групи, ще откликнат много повече на ясни послания за промяна.

В доклада се казва, че изборите няма да са само съсредоточени върху миграцията.

Европа не е остро разделена на изток-запад.  Проучването на YouGov в 14 държави-членки разкрива, са налице и сериозни регионални разногласия. Но няма ясна разлика в регионалните становища по въпроси, свързани с европейските ценности.

Докладът заключва, че изборите за ЕП няма да са просто „друго издание на националистите”.

Според изследването на ЕСВП това може да бъде първият наистина транснационален избор за Европейски парламент.

Данните от проучванията, събрани в Европа, разкриват, че има неизбежна национална динамика, но ключовите общоевропейски въпроси като способността на Европа да се противопостави на САЩ или Китай, заплахата от национализъм климатичните промени взимат връх в общественото съзнание.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!