България стои добре – на средна позиция в класацията на страните от ЕС по усвояване на структурните и кохезионните фондове от съюза, показват данните на Еврокомисията и системата ИСУН (националната информационна система за управление и наблюдение на средства от ЕС в България).
За 4 години са усвоени 14.22 % от безвъзмездните фондове от 15.2 млрд. лева (без резерва от 6%). Сега сме в програмен период 2014 – 2020 г.
Резултатът е сходен с този на Германия (14%), близо до постигнатото от Белгия (13%) и Румъния (12%). Италия и Унгария имат на този етап усвояемост по 9%. Висок резултат има Финландия (34%), както и Гърция (20%), Литва и Естония държат ниво над 18% по вече реализирани проекти.
Вече обявеният преди месеци междинен анализ за България на постигнатото към средата на годината предупреди за проблемите и ускори работата по отделни програми. През 2018-а предстои нов преглед, който ще основание да бъдат дадени или отрязани парите от 6 процентния т.нар. резерв.
Най-много изостават към днешната фаза на реализация програмите „Морско дело и рибарство“ (0.23% усвояемост) и „Околна среда“ (ОПОС) – 4.54%. Слаби са и програмите „Добро управление“(5.48%), чрез която се финансира въвеждането на електронното управление, както и „Наука, образование и интелигентен растеж“(8.78%).
Въпреки големите възможности на оперативна програма „Региони в растеж“, резултатът тук по показателя усвояемост засега е неудовлетворителен – 13.43%. Въпреки сериозните пари по това перо и огромните проблеми на общините и нуждите на регионално ниво от съфинансиране, е налице голямо забавяне.
Едва през 2017-а общините започнаха да изпълняват първите си заложени проекти, а държавните ведомства едва стартират реалното изпълнение на договорите, което създава сериозни финансови трудности на бенефициентите и ги обезверява в гоненето на резултати. Причините отново са закъснения с подписването на договори и на процедури за избор на изпълнителите.
Сред най-силните като изпълнение засега програми са „Конкурентоспособност“ (20.69%) и „Човешки ресурси“ (20.63), които са усвоили над 1/5 от парите за седемгодишния период.
Спецификата на проектите тук е, че са много и с по-малка стойност, съответно по лесни за управление и реализация, сравнено, например, с транспортните мегапроекти, където и битките за изпълнители са много комплицирани.
Отличник, без конкуренция, в изпълнението е новата Програма за малките и средни предприятия (94% усвояемост към днешна дата). По тази програма се отпускат нисколихвени заеми за бизнеса през търговските банки. Високият процент на реализирани средства в случая се дължи на това, че почти целият ресурс от близо 200 млн. лв. вече е преведен на банките – партньори.
Близо една трета или 32.49% са похарчени и от средствата по новата програма „Храни“, с която се финансират безплатните обеди на възрастни хора и такива изпаднали в нужда и се раздават безплатни пакети. Реизултатът: купени са над 23 хил. тона различни видове храни, които са достигнали до над 635 хиляди българи.
През следващата година по програмите, съфинансирани чрез фондовете на ЕС е предвиден ресурс от над 1.3 млрд. лв., като ще бъдат обявени повече от 40 процедури за набиране на проектни предложения, сочат одобрените индикативни годишни работни планове за 2018 г. от Съвета за координация на управлението на средствата от ЕС към МС.
Всяко изоставане на оперативните програми е от вреда на България и на целите, които страната си поставя в убеждаването на нетните донори на ЕС максимално да бъдат запазени средствата за европейско подпомагане в структурните и кохезионните фондове след 2020 г. По вече очертаващите се планови политики на ЕС за следващия планов период, ще се върви по-скоро към орязване на тези пари : заради последиците от Брекзит и заради новите тежки предизвикателства пред Европа – гарантиране на сигурността и справяне с миграцията. Темата остава възлова точка в дневния ред на България и за предстоящото наше председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г.
