След тежкия уикенд, когато беше свален от власт със заповед PRA/1034/2017 от 27 октомври, днес бившият президент на Каталуния вероятно вече е заминал в Брюксел, поне според близки до него неофициални източници. Няма обяснение за целта на посещението, но е подозрително, че то се случва веднага след като Пучдемон и колегите му бяха обвинени от испанската прокуратура.
Преди Пучдемон да замине, белгийския държавен секретар по миграционната политика Тео Франкен заяви, че обмисля да предложи политическо убежище на Пучдемон и сваленото каталунско правителство. Трябва да се припомни обаче, че Тео Франкен е член на Новофламандския Алианс, които също са за отцепване на Фландрия от Белгия, а самият Франкен е забъркан в скандали с хомохобски и ксенофобски изказвания. Изказването му беше официално опровергано от премиера на Белгия Шарл Мишел, но въпреки всичко остава въпросът дали в близките дни няма да чуем в дискурса на каталунските сепаратисти да се говори за „правителство на Каталуния в изгнание“, както вече Луис Лач, депутат от неговата партия, го описа в Туитър.
Нямаше дори официално потвърждение, че Пучдемон не е в Каталуния. Самия той не бе намерен за коментар, а в профила си в Инстаграм качи снимка, на която се вижда сградата на Женаритета и облачното синьо каталунско небе с коментар „Добър ден“. От метеоролочиния институт в Каталуния обаче обясниха, че към сутринта в 8, когато снимката е била качена, небето над сградата на Женералитета е изглеждало по различен начин, тъй като облаците са били ниски, идващи от морето. Журналисти, чакащи цяла нощ пред сградата, също са направили снимки на небето, което изглежда по различен начин, а и никой не е видял бившния президент да влиза или излиза. Поради тази причина публикцията в Инстаграм на Пучдемон повдигна нови въпроси. Повечето испански и каталунски медии, сред които Ел Паис, Ла Вангуардия, АБС и други, позовавайки се на собствени източници, твърдят, че Пучдемон е в Белгия. Следобеда все пак от испанското вътрешното министерство потвърдиха, че няколко каталунски политици, сред които бившия президент Карлес Пучдемон и някои негови министри, включително Жоаким Форм, Маритшел Борас, Антони Комин и Долорс Баса са заминали за Белгия. В по-късния следобед Ван ден Булке, белгийския комисар за бежанците, заяви че за да може лице да получи убежище в Белгия, трябва да е налице преследване срещу него и да се докаже, че то не може да получи закрила в собствената си страна, което по презумция е невъзможно да се случи в страна членка на ЕС, освен само на теория и то в „много специални и извънредни ситуации“.
Въпреки призивите на Пучдемон за „мирен саботаж“ и несътрудничество с Испания каталунския Парламент вече прие решението на Рахой. Днес председателят на парламента Карме Форкадел отмени насрочената за 10 ноември редовно заседание, с обяснението, че „парламентът е разпуснат“. Трябва да се отбележи, че г-жа Форкадел също е яростен привърженик на независимостта. Според закона, тя ще остане на поста председател на парламента до изборите и съответно до избирането на нов парламент и председател, и при необходимост ще може да свиква извънредни заседания в рамките на „постоянното представителство“ на Испания в Каталуния, създадено след задействането на на чл. 155.
Други институции също се съобразиха с решението на централното правителство. Върховният представител на Каталуния в ЕС Амадеу Алтафай прие спокойно уволнението си. Индепендистите му възлагаха полагаха големи надежди, че ще успее да лобира в ЕС за независимостта на Каталуния, но и Комисията и Парламента дадоха ясно да се разбере, че застават зад Испания.
В другите делегации на Каталуня ситуацията е неясна –в Париж днес служителите са отишли на работа, в Берлин, където е почивен ден, никой не отговаря на телефона. Каталуния има общо девет делегации, които нямат статута на посолства и по решение на Сорая Санц де Сантамария, те минават под контрола на испанското външно министерство, което пък реши до изборите само тази в Брюксел да остане активна. Мярката ще обхване общо 78 служители. Каталунското правителство имаше планове да отвори още 10 делегации и увеличаване на бюджета от 18 на 35 милиона за дейността им. Тъй като Каталуния не може да има самостоятелна външна политика и тъй като от части те дублират фунциите на испанските посолства, в Мадрид политиците винаги са се отнасяли с големи резерви към ползата от тях. Именно затова източници от испанското външно министерство заявиха при поемането на контрола им, че се обмисля как те да бъдат реформирани и да се промени начина, по който функционират. Каталуния не е единствената автономна област в Испания, която има делегации в чужбина. Баската страна, Галисия, Канарските острови и др също имат развита мрежда от представителства, които ги промотират в чужбина, и вероятно каталунските ще приемат техния модел.
Други по-нископоствени служители на каталунския административен апарат също доброволно са прекратили днес своята работа, без да оказват съпротива. Каталунската полиция „мосос д‘ескуадра“ ги придружава до кабинетите им, където те могат да вземат личните си вещи преди да напуснат бившето си вече работно място. При съпротива или отказ полицаите имат мандат да отстранят принудително служителя, въпреки че такъв случай до момента е имало. Формалното признаване на легитимоността на извънредно насрочените избори в Каталуния дойде и от мнозинството каталунски партии, включително и националистически формации, които заявиха готовността си да участват в тях.
Испанската прокуратура започна работа по обвинението към Пучдемон и членовете на неговото регионално правителство, почето от които получиха призовки за разпит. Обвиненията са осоновно за престъпления против испанската държава, включващо опит за въстание, бунт, подстрекаване към бунт, държавна измяна, но и за длъжностно присвояване на средства, злоупотреба с обществени финанси и други. Ако бъдат признати за виновни, Пучдемон и неговото обкръжение могат да прекарат в затвора до 30 години. Както заяви главния прокурор на Испания Хосе Мануел Маса, има прецедент – решението на Испанския съд от 1983 година във връзка с присъдата на Полковник Антонио Техеро и другите участници в опита за преврат от 1981 година, разбира „въстание“ в по-широк смисъл, а не само като въоръжено въстание. Според Маса тук влизат организирането на демонстрации пред ключови институции, които пречат на органите на реда да си свършат работата, подстрекаване към неподчинение, подстрекаване към насилие над испанската полиция и жандармерия (наречена Гражданска гвардия), организиране на референдум за независимост и т.н. Обвинението няма да се ограничи с престъпления, извършени в последните седмици, а ще обхваща целия процес, започнал през 2015 с обявяването на намерение за обявяване на независимост на Каталуния и завършил миналия петък с фактическото ѝ обявяване. За сега не се предвижда да се търси наказателна отговорност от депутатите, които гласуваха в ползва на независимостта.
