Кадиров заплаши Полша, че може да я последва съдбата на Украйна.
За подкрепяния от Кремъл чеченския лидер Рамзан Кадиров Украйна е „приключена сделка“. Във видео, той обясни как ще покаже на Полша “какво представляват” точно за 6 секунди, стига след Украйна да бъде издадена заповед.
Нека да бъде ясно: когато Кадиров заплашва, всъщност Путин прави сондаж – проверява какво би се случило, тества какви биха били реакциите. Когато Кадиров заплашва, всъщност говори Путин – просто Кадиров казва тези неща, които дори Путин не би казал.
Полша, за разлика от Украйна, е член на НАТО от 1999 година. В Европейския съюз членува от 2004 година. А НАТО, за разлика от Русия, е отбранителна, а не нападателна структура.
Като отбранителен, а не нападателен съюз, Организацията на Северноатлантическия договор има едно златно правило – член 5 от Вашингтонския договор. “Свещено задължение”, както го нарече американският президент Джо Байдън в първите дни след 24 февруари, денят, в който Русия нападна Украйна.
Член пети касае колективната отбрана на НАТО и гласи: „Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона“.
Нападението срещу една или няколко от държавите членки се счита за атака срещу всички. Тоест ако Русия нападне Полша, НАТО може да отговори с пълното си снаряжение.
Можем да смятаме, че Путин, през Кадиров, който едва ли е получил “прозрение” да говори за Полша свише, заплаши НАТО. Разбира се, не е задължително нещо да произлезе от тази заплаха, дори обратното – много повече пъти сме виждали Руската федерация да казва едно, а да прави друго, така че би следвало да има повече логика в това да очакваме, че тя ще постъпи по начин, диаметрално противоположен на заявеното.
Въпреки това опитът на Путин за сондаж не е за подминаване, все пак той преминава в нова фаза на говоренето си. Очевидно това говорене, това съобщение иска да постигне нещо, цели да удари някаква цел. Дали то е част от пропагандната игра за сплашване на умовете на европейските, която според Путин има нужда от още по-голямо втвърдяване, поради факта, че Украйна още се държи, или целта е Путин да провери може ли да разколебае САЩ с говорене, а това разколебаване да доведе до натиск върху Украйна да “омекне” и да отстъпи територии, вероятно никога няма да разберем.
Интересно ще е обаче дали сега Западът ще отговори. Интересно е дали отговорът ще дойде от САЩ, или от НАТО. Интересно е и дали Европейският съюз ще продължи с ембаргото върху руски петрол и газ.
Не е време за отстъпки, нито за стъпки назад. Войната в Украйна още не е приключила. Русия не е победила, само че и Украйна все още не е победител. Би било лошо време за разколебаване, но пък добро време за заемане на твърди позиции.
