Не можем да знаем дали г-н Бен Уолъс е далечен потомък на Уилям Уолъс от „Смело сърце“ на режисьора Мел Гибсън (Оскар 1996 и Златен глобус 1996 за най-добър филм, напълно справедливо).
Бен Уолъс никак не прилича на Уилям Уолъс от „Смело сърце“ (Braveheart), изигран от самия Мел Гибсън.
Уилям (Мел) беше красив, Бен не е чак толкоз.
Уилям (Мел) беше дългокос и синеок, а Бен днес има твърде малко коса (да не кажем никак), за цвета на очите му няма да спорим.
Уилям се би до смърт срещу англичаните (докато те не го изкормиха, с извинение) за родната си, бореща се за независимост Шотландия – една малка в сравнение с Англия страна.
Бен тръгна от шотландския парламент, за да стане министър на отбраната на Великобритания.
Но и двамата бяха/са цапнати през устите.
Уилям не се свенеше да се подиграва с всички. И със своите рижави сънародници с поли вместо гащи, но най-вече с англичаните, които мразеше с основание, ако гледаме на историята отдалече и се доверяваме на маниакално привързания към историческата истина Мел Гибсън.
А Бен си позволи да иронизира лидера на една малка (в сравнение с Русия) държава. Шотландецът Бен Уолъс забрави прапрадядо си Уилям Уолъс и (под влиянието на 12-годишен скоч или на трезва глава, неясно засега) реши да се държи като надут англичанин. Каза в прав текст на Зеленски, че трябва да е „по-благодарен“ за военните помощи, които Западът дава на малката Украйна, за да се бие с чудовищната армия на огромната Русия.
Как ли би реагирал Уилям Уолъс след такова изказване на своя потомък?
Със сигурност недобре. Най-малкото щеше да пусне зла смешка.
Зеленски не се обиди, както не се обиди и на българския все още президент Радев наскоро. Просто каза хладнокръвно: Готов съм всяка сутрин, като се събудя, да се обаждам лично на мистър Уолъс, за да му благодаря лично и от сърце. Само да ми даде телефонния си номер.
Признаваме: украинецът Зеленски иска всичко и го иска веднага, точно както пееше британецът от занзибарски произход Фреди Меркюри.
I Want It All, I Want It Now!
Е, колко и кога да го иска Зеленски въпросното всичко, докато зомбирани идиоти избиват народа му с балистични ракети? Вдругиден? Той няма време да благодари. Въпросът е дали Европа ще може някога да му благодари – на него и на украинските момчета и мъже, загиващи на фронта.
Може би изглежда нахално от дипломатическа гледна точка да искаш всичко сега и веднага (извън изкуството и рокендрола). Може би е политически неприемливо. Не сме висши международни политици, не знаем.
Но как реагира вчера британското правителство, начело на което стои индиец от Пенджаб, роден в Саутхамптън? Вярно, и това не можем да знаем с точност, но…
Знаем, че Бен Уолъс рязко реши да подаде оставка като министър на отбраната, а после и като депутат, за „да се посвети на семейството си“. Уморил се бил.
Кой какво му е говорил, кой какво го е съветвал? Вероятно някъде в разговора е прозвучало изречение от сорта: „Абе, пич, много си готин и свестен, обаче нямаш право да си упражняваш хумора върху страната, която спасява Европа от поредния налудничав ефрейтор!“
Бен Уолъс никой няма да го преследва, измъчва, бие и маже с новичок. Той направи грешка и я разбра – не си сдържа шотландския език зад зъбите. Да е жив и здрав, сега ще се посвети на семейството и ще възпитава внуците си правилно. Той, преди да посъветва Зеленски, беше и продължава да бъде един от най-големите привъженици на Украйна в нейната борба срещу Империята на злото.
Но в Британия дори подобни дребни грешки не се прощават.
За разлика от България, в която президент по зелени чорапи и бяла ризка може да развява из медиите тежките си глупости и да се чувства добре, даже прекрасно. Около пилона.
PS: Преди 2 дни си позволих да напиша коментар как Володимир Зеленски и Бен Уолъс ще се разберат като джентълмени. Не се отказвам и продължавам да твърдя, че ще се сдобрят. Просто Бен вече няма да е министър, в което няма нищо странно, ако погледнем от гледна точка на вечността.
Още актуални коментари – четете тук
