Едва ли има човек, който да не е разбрал, че данните на 5 милиона български граждани бяха откраднати. Тази сутрин стана ясно, че „белият хакер”, както го нарече началникът на отдел „Киберсигурност” към ГДБОП Явор Колев, си е 20-годишно „наше момче”, а не руснак, както вчера ни каза вътрешният министър Младен Маринов.
А и в това има някаква логика – за какво му е на някой руснак да се занимава с данните на българските граждани, вместо да открадне информацията за членовете на правителството, например, за да може после да ги изнудва?
Въпросът, който всички логично си задаваме, е как едно 20-годишно момче, само или с нечия помощ, е успяло да разбие най-големия регистър в държавата, в който се съдържа толкова важна и лична информация? Предполага се, че подобни данни трябва да бъдат обект на сериозен контрол и защита, но се оказа, че хакерът хвана и службите за сигурност, и НАП, че и правителството „по бели гащи”.
Неизвестните около хакерската атака все още са много, но има неща, които волно или неволно излязоха в публичното пространство.
- Както вече стана дума, предполагаемият извършител е 20-годишен българин, който работи в компания, в сферата на киберсигурността.
- НАП знаели, че се подготвя атака срещу тях още в началото на юни, но някак си нищо не направили.
- ГДБОП също поназнайвали от известно време, но Явор Колев отказа да разкрие подробности около действията им през този период. После обаче каза, че разследването е започнало преди 48 часа.
- Атаката предизвика истерия във властта – спешни заседания по сигурността, брифинги и мерки, впрочем, напълно безполезни за гражданите, чиято информация е открадната.
В бюджета за 2019г. са предвидени 4,3 млрд. лева за отбрана и сигурност. В това число за парите на МВР, военното министерство и всички специализирани служби в страната, а те не са малко – ГДБОП, ДАНС, НСС, КПКОНПИ и др. Толкова ще платим през тази година, за бъдем защитавани от своите служби.
Вчера финансовият министър Владислав Горанов каза, че са откраднати само 3% от данните на НАП. Странно е как уж са само 3%, след като са откраднати данните на 5 милиона човека.
Какви обаче ще са последствията от това, не стана ясно. Истината е, че в следващите години, стотици хиляди хора в страната ще бъдат рекетирани и изнудвани с тези данни. И към този момент обаче виновни няма, сякаш в тази държава никой за нищо не носи отговорност.
Между другото, тази атака поразително много прилича на случилото се миналата година с Търговския регистър, апропо – също през лятото. Вероятно си спомняте, че в продължение на почти седмица никой нямаше достъп до Търговския регистър, данните на стотици хора изчезнаха. Защо и как се случи това? И тогава никой сякаш не разбра, или поне не беше казано публично. Някой беше уволнен, пък на неговото място дойде друг… И така, случаят сякаш беше забравен.
Основната разлика между двата „инцидента” е, че, ако в Търговския регистър има важна лична информация, то в НАП има (поне) три пъти повече данни и три пъти повече важна информация.
Как тогава едно момче, току що завършило гимназия, успя да разбие най-големия регистър в страната. Как така никоя институция нищо не е направила по въпроса? Можеше ли да бъде предотвратен този случай или се случи нарочно? По-умните хора казват, че вероятно става дума за подставено лице на организирана престъпна група, която има пипала в НАП и службите.
Иначе друго логично обяснения няма. Каквото и друго да се каже, ще е само в имиджова вреда на правоохранителните органи.
Живеем в XXI век, технологиите безвъзвратно са част от нашето ежедневие и определено светът няма да върви назад. „Белите” държави въведоха електронно правителство, дистанционно гласуване, по интернет се извършват милиарди финансови операции на ден. Нашите служби обаче не успяха да опазят НАП.
И тук идва още един логичен въпрос – ами как тогава ще направим електронно правителство? От 10 години вицепремиерът Томислав Дончев е натоварен със задачата да изгради електронно правителство, както в западните държави. Но от 10 години това не се случва. Правят се някакви стъпки в тази посока, но пак се виси по опашките в КАТ, например. Напредъкът му е невидим.
Решението да се създаде електронно правителство официално бе обявено през 2002г. с приемането на Стратегия за електронно правителство.
9 години по-късно – през 2011 г., бе взето решение за внедряване на естонския модел на е-правителство и за тази цел е учреден Съвет за електронно управление, чийто председател става премиерът Бойко Борисов, а в съвета влизат тогавашният финансов министър Симеон Дянков, вътрешният министър Цветан Цветанов, министърът на транспорта Ивайло Московски и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.
Тоест, 10 години вицепремиерът Дончев се опитва да внедри електронното правителство у нас, за да се справи с бюрокрацията. И не се справя много добре. Или по-точно: направо се е провалил.
Разбира се, оставки не бива и да се очакват.
На финала искам да задам още един въпрос: Защо българските власти не успяха да защитят българските граждани – дали поради некадърност или поради това, че държавни служители са помогнали на невръстния хакер да ни открадне информацията?
Отговорът оставям на Вас…
