Тайни агенти ходили в институциите, за да видят как чиновниците се справят с обслужването на гражданите. Това съобщи преди дни вицепремиерът Томислав Дончев. От проверките на тайните клиенти, провели се през април и май, на територията на 13 общини, министър установил разтърсващи истини за дейността на българската администрация.
Един от най-шокиращите примери за „бързината” на чиновниците било времето, нужно, за да се заяви услуга в столичния КАТ – цели 6 часа.
Това сякаш изненада само вицепремиерът, тъй като гражданите отдавна знаят, че ако тръгнат към КАТ, трябва да си заделят поне няколко дни.
Един въпрос обаче витае в общественото пространство – защо на проверяващите им беше нужно да внедрят „таен агент“, за да научат това, което всеки може да им каже?
Въпреки това, вицепремиерът почти се закани на администрацията и им даде срок от 1 месец, за да отстранят всички констатирани проблеми.
Какво може да се промени за 30 дни, което не се е случило за последните 30 години, също е много интересен въпрос.
Проверката е установила, че на много места все още не са изпълнени законови задължения на администрацията, не са променени процедурите и образците на документите и не са приложени приетите облекчения за гражданите и бизнеса.
Тези облекчения се изразяват в по-малко бумащина и въвеждане на електронни услуги, които да махнат административната тежест.
Преди дни излезе доклад за имплементирането на технологиите в ежедневието на българските граждани, съставен от Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2019 г.
Данните показват, че броят на ползвателите на електронно управление се е увеличил – 61% от потребителите на интернет подават формуляри онлайн, почти колкото средната стойност за ЕС от 64%.
Тук обаче е редно да се каже, че електронните административни услуги почти не се увеличават.
Именно вицепремиерът Томислав Дончев, през последните 10 години, бе натоварен със задачата електронното правителство най-накрая да се случи. А то не се случва или поне не според очакванията на гражданите. И това факт – щом има километрични опашки пред КАТ.
Решението да се създаде електронно правителство официално е обявено през 2002г. с приемането на Стратегия за електронно правителство.
9 години по-късно – през 2011 г., е взето решение за внедряване на естонския модел на е-правителство и за тази цел е учреден Съвет за електронно управление, чийто председател става премиерът Бойко Борисов, а в съвета влизат тогавашният финансов министър Симеон Дянков, вътрешният министър Цветан Цветанов, министърът на транспорта Ивайло Московски и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев.
Тоест 10 години вицепремиерът Дончев се опитва да внедри електронното правителство у нас, за да се справи с бюрокрацията. И не се справя много добре.
Все още има места, където от гражданите се изисква да предоставят документи, които се придвижват по служебен път между администрациите. Такъв документ например е свидетелство за съдимост, въпреки уверенията на Дончев от миналата година (5 април 2018г.), който изпрати до всички администрации писмо с призив да спазват закона и да преустановят изискването към неосъждани граждани да представят на институциите свидетелство за съдимост на хартиен носител.
След всичко казано дотук следва да се запитаме кой има интерес от бавенето на електронното правителство? Чиновниците. Те обаче нямат интерес да си вършат работата и по този начин поставят гражданите в зависимост, подтиквайки ги към подкупи, например. За да се преодолеят чиновническата бариера, хората прибягват до всевъзможни неща. И се влиза в един омагьосан кръг – корупция, чиновници, връзки и пак отначало.
Единственият лек за това е електронното правителство. Но както стана ясно и там не се действа особено бързо и качествено.
Дали за 30 дни нещо ще се промени, предстои да разберем.
