Много пъти съм (си) задавал въпроса какво трябва да се случи по трасето Москва-София, ( и без пряка руска военна агресия – както в Грузия и Украйна ), за да се задейства поне мааалко защитната реакция на българската държава спрямо намесата на Кремъл в българските дела. Репликата в сайта на руското външно министерство с изричното споменаване на България, откъдето трябвало да се изтеглят “чуждите сили”, най-после извади от черупката на удобното мълчание по “руската тема” днешните управляващи.
Путин се грижи бащински да не изоставаме прекалено от плановете му да настрои целия свят срещу империята му!
Най-напред премиерът Кирил Петков информира днес от парламентарната трибуна скептиците относно неговата ориентация по оста Изток-Запад, че принадлежим към Запада в контекста на повода за неговото изказване. Декларира, че този факт не подлежи на обсъждане с чужда държава.
На потресените русофили у нас тази забележка се видя като някакво кощунство – бил “нахокал” Русия.
Часове по – късно президентът Радев ще да е предизвикал инсулти чрез инфарктното си за петата колона на Москва изявление по въпроса. Той попари надеждите й да е (или да остане?) в нейния строй. Наруши мълчанието си спрямо дългогодишните спекулации на путинофилската пета колона у нас за наличието на “американските бази” в България. Няма такива, отсече главнокомандващият.
Това е отговор от най-високо ( при това компетентно и по професионални причини) място на всички кресливи партии, партийки и техните медийни клакьори относно “американските бази” в България.
“Настояването на Русия за изтегляне на силите на НАТО от България е неприемливо и безпредметно. В страната ни няма постоянно базирани съюзнически контингенти и бойна техника”, каза генералът от резерва в изявление за медиите.
От премиера Кирил Петков се очаква(ше) като креатура на американското посолство (според постоянно базирания на наша земя от век и нещо контингент на заразените с рублофилия нашисти) да заеме подобна позиция. Но Радев, марионетката на Москва според мнозина от нас, определено изненада и убедените в неговата подчиненост на Кремъл, както и кръстещите се това да е вярно.
Приносът на Кремъл за този евроатлантически катарзис на българския политически връх е отрезвяващ. Путинофилите имат повод да се напият от мъка.
Текстът е препубликуван от блога на Иво Инджев. Заглавието е на Дебати.бг.
 задавал въпроса какво трябва да се случи по трасето Москва-София, ( и без пряка руска военна агресия – както в Грузия){kind=link}