Коронавирусната пандемия се разраства както в България, така и в целия свят. И докато голяма част от хората очакват с нетърпение ваксината, пред българските аптеки и поликлиники се вият огромни опашки. Значителна част от хората очевидно са изпаднали в паника и изкупуват лекарствата от аптечната мрежа. Стигна се дотам, че министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов да се обърне емоционално към българския народ:
„Уважаеми съграждани, не се презапасявайте с лекарства, не купувайте антибиотици от аптеките, не се самолекувайте, това е изключително вредно за вас и вашето здраве! То ще доведе до тежки последици за народа, поради създаване на антибиотична резистентност ще докара проблеми най-вече в болниците“, алармира Костадин Ангелов.
Антибиотиците не лекуват
Ако има разминавания в мнението на лекарите дали трябва да има по-сериозно затягане на мерките, то поне изглежда, че са единодушни по отношение на лечението на коронавируса. Или по-скоро относно неефикасните методи за справяне със заболяването – антибиотиците не помагат.
„Антибиотик не трябва да се започва в началото на заболяването, както и дексаметазон”, поясни проф. Ангелов. Той наблегна и на другия риск – изкупуването и употребата на антибиотици и антикоагуланти без нужда от хората, които решават да се самолекуват.
Как се лекува коронавирусът:
В интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.БГ доц. Атанас Мангъров обясни:
„Това е една остра вирусна инфекция, за която трябва да се каже, че дефинитивно лечение няма. Все още не е измислено средство, което да се даде на някой, който е с коронавирус и на него да му мине незабавно от това, че е пил нещо. Това, което е особено на COVID и това, което го отличава от другите типични за сезона инфекции е, продължителността: при парагрипните, аденовирусните, ентеровирусните и др. вирусни инфекции продължителността е около 7-10 дни. Острата фаза е около 4-5 дни, някой друг по-малко, друг път – повече. Цялата история приключва за една седмица-десетина дни.
При симптоматичните форми на COVID острата фаза, при която има температура, отпадналост, болки в мускулите, главоболие, кашлица, повръщане, гадене, диария, тази фаза е между 13-15 дни. При COVID острата фаза е три пъти по-продължителна с това, което сме свикнали. През тази фаза лечението трябва да се състои в това: болният да бъде оставен на максимално щадящ режим, за да си мобилизира защитите и да се опита да се справи с това, което го е нападнало; да получава достатъчно течности, за да не се дехидратира (много от тези, които идват в болницата, често идват силно обезводнени); да се храни адекватно с по-леки храни. Единственото, което може да се даде като профилактика на вътресъдовото съсирване, което се счита, че е част от патогенезата на COVID, да получава по една таблетка Аспирин – един път на ден по 100 милиграма. И да му се обясни, че е нужно на всяка цена да си сваля високата температура, защото тя е физиологична защитна реакция, с която човек се бори с инфекцията – от една страна се активират защитите, от друга – създава неблагоприятни условия на това, което го е нападнало. Така че, ако човек си сваля високата температура, не си помага, а си пречи. Тоест, не бива да се злоупотребява с Парацетамол и другите подобни. Те трябва да се вземат в краен случай, за да намалят симптомите, обикновено преди лягане, за да може човек да се наспи. Сънят също е част от лечението.
Обикновено това, което се наблюдава в действията в настоящия момент е, че когато някой вдигне температура и си направи тест, който излезе положителен, човекът получава веднага един антибиотик – най-често Азитромецин. Човек го пие няколко дни, но температура не спада. Често му се дава втори или дори трети антибиотик. Някъде към десетия ден, когато вече човек е изпил няколко антибиотика, но продължава да има температура, той започва да се притеснява. Той буквално лудва и казва „сигурно слиза към гърдите”, и отива да си прави снимка – било с рентген или скенер (само ще обърна внимание, че досега скенерът не е използван за диангоза на бронхопневмония) излизат рентгенологични феномени и казват, че има пневмония. Това обаче не е бактериална, а вирусна пневмония – разликата между тях е като между компот и компютър. Вирусната пневмония, каквато е при коронавируса, не се влияе от антибиотичното лечение. Може по изключение да се даде един антибиотик, за да се копира евентуалната вторична бактериална инфекция. Обикновено тази вторична бактериална инфекция се наслагва след втората седмица, а не в разгара на коронавируса.
След като на човек му направят снимка и се видят тези засенчвания, които са белег за вирусна пневмония, вече нищо не може да го задържи вкъщи и той влиза в болница. Въпреки че, много от тези, въпреки масивната рентгенологична находка, са в добро състояние. Тоест, тук въпросът дали един човек трябва да влезе, или не трябва да влезе в болница, трябва да се реши от неговото общо състояние. И това трябва да го направи лекар. Най-добре е това да бъде неговият личен лекар. И липсата на тази взаимовръзка е това, което кара хората масово да се плашат и да хукват към болниците.
Дебело трябва да се подчертае, че при коронавирусът дефинитивно лечение няма. Нито с Ремдесивир, нито както се казваше в началото – с Хидроксихолорикин, плазмата също не е панацея. Тези болни се нуждаят не толкова от даване на лекарства (това, което се прави в момента не е лечение, а даване на лекарства), а от грижи. И всъщност, най-добре е тези грижи да бъдат осъществявани в домашни условия. И само, когато нещата тръгнат много на зле, човек има нужда от кислород, от интервенозни вливания, тогава би трябвало да се помисли за хоспитализация.”
Цялото интервю с доц. Атанас Мангъров може да прочетете по-късно в рубрика ИНТЕРВЮ на ДЕБАТИ.БГ.
