Сред затворниците около 20% са психопати. До 40 години те извършват средно четири престъпления с насилие. 80% в близките три години след освобождаването им стават повторни престъпници.
Учените се опитват да разберат как техният мозък се различава от нормалния и какво превръща човек в сериен убиец. Тази интересна тема засяга РИА Новости.
Недостиг на сиво и бяло вещество
Американският невролог Джеймс Фелън от десетилетия изследва мозъците на най-жестоките психопати и убийци с помощта на ЯМР. Той отбелязва, че за разлика от здравите хора, у психопатите е по-малко активна орбитофронталната кора – областта със сиво вещество непосредствено над очните дъна. Тя отговаря за навиците в живота, етиката, морала, вземането на решения, контрола над импулсивността и агресията.
Но това все още не прави от човека сериен убиец. Решаващият фактор е психичната травма, насилието, преживяно в детството, смята ученият.
Пример за това е самият той. Както Фелън признава в книгата „Психопат отвътре: Личното пътешествие на невролог в тъмната страна на мозъка“, в далечното минало на семейството му е имало убийци, затова той е изследвал себе си и роднините си. Оказало се, че мозъкът му е подобен на мозъка на серийните убийци, имало и генетична предразположеност към агресия. Детството на учения обаче е било щастливо, той не е бил подложен на насилие или психологически натиск.
По-ранни изследвания показват, че психопатите реагират слабо на фотографии, които обикновено предизвикват силни чувства. Има хипотеза, че при тях са недоразвити малките участъци в бялото вещество на мозъка, където се обработва информацията за емоциите. През 2001 г. това предположение е потвърдено с помощта на Кент Кил, професор в университета в Ню Мексико (САЩ).
Кил и неговите колеги са изследвали сканиране с ЯМР на 903 затворници-психопати. В статия, публикувана през март тази година, учените отбелязват не само намалена активност на частите на мозъка, отговорни за емоциите, но и слаби невронни връзки между участъци, контролиращи чувства като съпричастност, вина, страх, безпокойство.
Характерни психопатични черти при тях са егоизма, безочливостта, безмилостността. Мозъкът на тези затворници, на които тези черти на характера са присъщи, често се отличава със структурни аномалии.
Етикет на сериен убиец
В човешката популация психопатите са не повече от 1%, но делът на насилниците-убийци сред тях е много по-висок. Освен това те са склонни да извършват престъпления многократно.
Сред сексуалните серийни убийци повечето са психопати. Те добре знаят какво правят, ясно възприемат реалността. Някои действат импулсивно, когато им се предостави възможност, други планират престъпления, следят жертвите си, крият следи. Обикновено те се представят за нормален член на обществото като понякога имат семейство, деца. Такъв пример е Андрей Чикатило, един от най-бруталните серийни убийци и най-изучаваният в света.
Серийните убийци често имат добри умствени способности, но са напълно лишени от емоционална връзка с хората. Често страдат от нарцистично разстройство на личността, перфектно манипулират от другите и се отличават със садистични наклонности. Убиват, защото им харесва, не изпитват вина и угризения.
Смята се, че мозъкът на серийните убийци е подложен на органични промени. Например, изследователи от Калифорнийския университет сравняват маниаците с епилептиците: при вторите увеличаването на невронната активност на мозъка води до припадък, а при психопатите – до убийство.
Създавайки математически невронен модел на мозъка на Чикатило, учените се опитали да обяснят „дяволската стълба“ – график на зависимостта на броя на убийствата от времето, от което става ясно, че активността на маниака се увеличава, а интервалът между престъпленията се съкращава.
Филип Часи от университета в Ливърпул Хоуп (Великобритания) предполага, че мозъка на серийните убийци е закодирана определена схема от действия в отговор на сексуални фантазии, предизвикваща силен емоционален изблик.
Известно е, че престъпниците знаят как да заблудят полиграф, потискайки външните признаци на възбуда: учестяване на пулса, кожна проводимост. Но те едва ли могат да контролират мозъчната активност, отбелязва Часи. Затова сканирането може да разкрие „невронен подпис“ на сериен убиец – едновременно възбудени мозъчни участъци с автобиографична памет, регулиращи сексуалното удоволствие, хищната агресия и емоционалния контрол.
Факторът Брейвик
Не всички психопати или жертви на насилие в детството си, стават серийни убийци. Така че има редица условия, които водят до трагични последици за индивида и обществото. Учени от Великобритания и Швеция смятат, че това могат да бъдат травми на главата, различни неврологични и психични разстройства – например, разстройство от аутистичния спектър.
Връзката между аутизма и престъпните наклонности се изучава активно след масовото убийство, извършено от Андерс Брейвик през 2011 г., външно напълно нормален гражданин.
Някои психолози подозират признаци на синдром на Аспергер – разстройство на личността, при което, за разлика от аутизма, се съхранява интелекта.
Специалистите анализирали историите на 239 брутални убийци, попаднали на вниманието на закона след 1985 година. От тях 48 са серийни, а 58 са масови. Само 10% са имали разстройство от аутистичния спектър, а толкова са и с травмите на главата. Вероятно, казват авторите на проучването, тези фактори играят роля във формирането на престъпника, но само в комбинация със социални и биологични причини.
Изучаването на серийните убийци е в начален стадий, но фактите бързо се натрупват. Ясно е, че този феномен не може да бъде обяснен само с едно: психически разстройства, мозъчни травми, детско насилие или генетика, като например наличието на неактивна версия на гена на MAOA (гена на воина), което рязко повишава нивото на агресия при мъжете.
Все още не е напълно ясно кое е причина и кое следствие – нарушенията в развитието на мозъка водят до асоциално поведение или, обратно, социалните, семейни фактори, влияят негативно на формирането на мозъчните отдели. Продължаващите изследвания ще помогнат да се идентифицират индивиди, предразположени да се превърнат в серийни убийци, и да се предотврати навреме това.
