Тази сряда Индия приземи апарата „Чандраян-3“ на южния полюс на Луната – огромно постижение за Индийската организация за космически изследвания (ИОКИ). Индия стана първата държава в света, която изобщо успява да приземи космически апарат върху тази част на единствения естествен спътник на Земята.
Според председателя на ИОКИ Сридхара Соманат критичната фаза от мисията на „Чандраян-3“ тепърва предстои. Луноходът „Прагян“, задвижван от слънчева енергия, ще проучва областта на южния полюс на Луната, която до голяма степен е неизследвана, и ще предава изображения и данни оттам в продължение на две седмици.
Апаратът ще анализира минералния и химичния състав на лунната повърхност и ще събери ценна информация за свойствата на лунната почва и скали. Соманат ще следи отблизо процеса по събирането на данни. „Спускаемият апарат и луноходът са напълно здрави и засега всичко работи много добре. Ще следим и по-нататъшни движения“, казва Соманат пред ДВ.
Той допълва, че мисията има за цел да потвърди наличието на лед в региона, който би могъл „да осигури кислород, гориво и питейна вода за бъдещи космически изследвания”.
Луната е само началото
Мисията „Чандраян-3“, която разполага с ограничен бюджет от около 69 милиона евро, нарежда Индия редом до САЩ, Русия и Китай в малката група от държави, които са осъществили контролирано кацане на Луната.
Ръководителят на ИОКИ вярва, че успехът на „Чандраян-3“ ще вдъхнови индийската космическа индустрия да разшири границите на иновациите си. Той посвеща историческия подвиг на цялата индийска научна общност. „Мисии като тази ще повишат способността на Индия да започва сложни проекти“, каза Соманат.
„Ние от ИОКИ ще стартираме мисията „Адития-Л1″ през първата седмица на септември, която ще изследва Слънцето“, добавя той. Спътникът носи санскритското наименование на Слънцето, а основните му цели обхващат изучаването на динамиката в горните слоеве на слънчевата атмосфера, включително хромосферата и короната.
„На дневен ред е и мисия до Венера, но тези детайли се уточняват и ще отнеме известно време, за да се превърнат в реалност. Преминахме през много мъки и упорита работа за тази лунна мисия, ще успеем и в бъдеще“, добавя Соманат.
Очаква се ръст и на частните инициативи
Успехът на „Чандраян-3“ вероятно ще се превърне в катализатор и за частните космически компании в Индия, които ще увеличат своя дял в световния пазар през следващото десетилетие. „Това вече се случва и предстои да се засилва. Можем да се възползваме от репутацията си, за да работим по финансово конкурентни инженерни проекти”, обяснява председателят на ИОКИ.
Според доклад на консултантската фирма „Артър Д. Литъл“ космическата индустрия на Индия може да достигне стойност от около 40 милиарда долара до 2040 година. В момента този бранш в страната се оценява на около 8 милиарда долара, но се е разрастнал с 4 процента в последните години. В световен мащаб този ръст е е едва 2%.
Най-доброто предстои
Планираната продължителност на работа на спускаемия апарат и лунохода е един лунен ден, което се равнява на приблизително 14 земни дни.
„Чандраян-3“ е третата индийска мисия за изследване на Луната. Пътешествието на цели 384 хиляди километра започна на 14 юли. „Чандраян-3“ обиколи Земята няколко пъти, за да набере скорост, преди да тръгне по едномесечната си лунна траектория. Успешното приземяване се случи пет години, след като предходната мисия – „Чандраян-2“ – се разби на южния полюс на Луната. Същото се случи и с руския апарат „Луна-25“, малко преди успеха на Индия.
Инцидентът от 2019 година бе удар по амбициите на Индия да се превърне в космическа сила. Въпреки това Соманат казва, че провалът ги е направил по-решителни. „Нямаше нужда да ни се напомня, че последните моменти преди кацането на кораба са най-рисковани. Научихме много от провала“, казва той. „Прекарахме години в анализиране на всяка непредвидена ситуация и отстраняване на грешките на „Чандраян-2″, укрепване на хардуера и софтуера на кораба и подготовка за най-лошите сценарии“, добавя той.
Признание за всички, които са работелите по проекта
Соманат изтъкна, че командните центрове са осигурили „постоянен и непрекъснат контакт“ със спускаемия модул „Викрам“, за да се проследи напредъкът на спускането и своевременно да се направят евентуални корекции, ако е необходимо. „Това, което е от решаващо значение, е, че успяхме да проведем много експерименти, които ни помогнаха да усъвършенстваме процеса на кацане“, коментира Соманат.
Ръководителят на ИОКИ не пропуска да спомене, че за успеха на мисията са положени екипни усилия. Той благодари на директора на проекта, на ръководителя на операциите на мисията и на другите членове на екипа. „Има много жени инженери и учени, които са работили за мисията. Това е признание и за всички тях“, казва Сридхара Соманат.
Публикацията е поместена в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още международни новини – четете тук
