Слави
На снимката: Слави Трифонов при внасяне на подписката с над 600 хил. подписа с искане за провеждане на референдум

На 6 ноември 2016г. се проведе референдум, иницииран от шоумена Слави Трифонов, на който участваха 2,5 милиона български граждани. Това обаче не беше достатъчно, за да влезе за гласуване в пленарна зала.

В продължение на 3 години Слави Трифонов почти ежедневно споменаваше референдума, в частта за мажоритарния вот и за промяна на партийната субсидия.

Първият опит субсидията да стане един лев беше след кампания на „Шоуто на Слави“ през 2017 г. Тогава предложението на ГЕРБ не мина през парламента и партиите, получили над 1% от гласовете на парламентарните избори, трябваше да продължат да получават по 11 лева на глас.

Пак от предаването на Слави Трифонов тръгна и разследването, от което стана ясно, че заради пропуски в законодателството, партиите са получавали 13,23 лева на действителен глас, вместо 11 лева както е записано в Закона за политическите партии. Главният прокурор разпореди проверка, която също установи грешката, ощетила държавния бюджет с 14,6 милиона лева.

Партиите в опозицията вкупом скочиха срещу финансовото министерство, обвинявайки го, че не е спазило закона, като е изплатило повече пари на политическите формации. На въпрос защо те не са сигнализирали по-рано, опозиционните партии уклончиво отговаряха, че не са разбрали.

И така, за да тушира напрежението и за да отговори на желанията на политическите си опоненти, а и на народа, премиерът Бойко Борисов внесе в Народното събрание предложение партийната субсидия да стане от 11 лева на 1 лев.

Народният представител от БСП Стоян Мирчев коментира:

„Борисов е свикнал да има помощници в Народното събрание и сега протяга ръка към Слави Трифонов”, подчерта социалистът.

Този ход на правителството обаче също не спря негативните реакции на депутатите в опозиция, които принципно били за намаляване на субсидията, но не и на един лев.

Депутатите и от БСП, и от ДПС не подкрепиха внесения за гласуване на първо четене законопроект за намаляване на партийната субсидия с мотива, че по този начин политическите формации ще станат зависими от олигархични кръгове и бизнесмени.

Ако субсидиите бъдат намалени на 1 лев, държавният бюджет ще спести 35,7 милиона лева (при непроменена политическа ситуация), това обаче означава, че партиите ще загубят значителна част от приходите си.

Единствено ГЕРБ няма да има финансови затруднения поне в следващите няколко години, ако промените в закона бъдат одобрени.

Управляващата партия безспорно е най-богатата. В края на 2018г. тя е държала на влог 23,2 милиона лева, става ясно от годишния й финансов отчет.

За сравнение, година по-рано ГЕРБ е имала 17.2 млн. лв., което значи, че само за година тя е спестила допълнителни 5 милиона лева.

През 2018г. ГЕРБ е получила 15 милиона приходи (колкото е размерът на държавната й субсидия), а е похарчила 9,5 милиона лева.

БСП също е на печалба миналата година. Към края на 2018-та социалистите имали в наличност 6,5 милиона лева или с 2 милиона повече от 2017г.

Постъпленията на левицата през 2018 г. възлизат на 13.3 млн. лв., от които държавната субсидия е около 12 млн. лв., а членският внос – близо 1 млн. лв.

В същото време разходите на партията са значителни и са дори по-големи от тези на ГЕРБ – близо 11 млн. лв. през 2018 г.

БСП е декларирала пред Сметната палата, че в края на 2018 г. има на влог 5.4 млн. лв. и в наличност още 1 млн. лв. Така само за година е увеличила заделените си средства с около 1.8 млн. лв.

При това положение не е изненада, че партията реши да инвестира в партийна телевизия. Тя стартира през февруари 2019 г. с годишен бюджет 2 млн. лв., заделени от партийната субсидия.

Това между другото стана повод за нападки от парламентарната трибуна между Драгомир Стойнев от БСП и Тома Биков от ГЕРБ.

ДСП също има спестени пари. От финансовия отчет на партията става ясно още, че в началото на 2018 г. тя е имала на влог 3.35 млн. лв., докато в края на годината спестяванията й са нараснали до 6.2 млн. лв.

През 2018 г. приходите на Движението са били 4.7 млн. лв., от които 4.18 млн. лв. от държавната субсидия и близо 500 хил. лв. – от членски внос.

През същата година разходите на ДПС са почти 3 млн. лв., от които най-много пари са отишли за външни услуги – хонорари, медийни изяви, абонаменти, наеми, а също и за заплати.

ВМРО на Красимир Каракачанов дължи на влог 2 милиона лева (към края на 2018г.) или с около милион повече в сравнение с предходната година.

Финансово добре стои и партия „Воля“, която според отчета си държи на депозит близо 3.2 млн. лв. към края на 2018 г., което е с около 1.8 млн. лв. повече в сравнение с декември 2017 г.

За 2018г. „Воля” е имала едва 163 000 лева разходи, показват отчетие.

Субсидията на НФСБ на Валери Симеонов през 2018 г. е била в размер на 1.4 млн. лв. В същия размер е и банковият влог на партията.

„Атака“ се оказва най-бедната партия в парламента. Структурата на Волен Сидеров държи на влог едва 25 000 лв. към края на 2018 г. Близо 1 млн. лв. обаче са средствата й в брой.

През 2018 г. партията е получила 1.4 млн. лв. държавна субсидия, докато разходите й са били в размер на близо 1.7 млн. лв.

От всичко това се вижда ясно, че с популистките си призиви шоуменът Слави Трифонов помогна единствено на ГЕРБ – от една страна партията има достатъчно средства, за да се издържа още няколко години без да са й необходими външни средства, а от друга – ГЕРБ яхна вълната на недоволството на българските граждани и умело се възползва.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!