Украйна отдавна разчита на боеприпаси от съветската епоха за въоръжените си сили. Сега планът е тя да се сдобие със съветско оръжие с помощта на производители дори в селските райони на Източна Европа. New York Times разказва, че част от този план са военните заводи в две умиращи български селища – Костенец и Сопот.
Заводът „Терем“ в планинското селце в Западна България Костенец, спира да произвежда 122-милимeтpoви артилерийски cнapяди през 1988 година с края на Студената война. Но миналия месец, 35 години по-късно, заводът отново пуска производството им. Работата е елементарна, но изключително опасна. За жителите на Костенец обаче, това е добре дошла възможност въпреки риска от смърт, защото означава повече работни места.
Нахлуването на Русия в Украйна превърна оръжията и боеприпасите от съветската епоха в изключително важен материал, тъй като западните държави се опитват да снабдят Украйна с боеприпасите, необходими за да се защити от Москва. Малките градове в България с многобройно проруско население може да изглеждат малко вероятни опорни точки на военните усилия на Украйна. Но една година след началото на войната, въпреки притока на модерни западни оръжия, украинската армия все още разчита предимно на такива, които изстрелват стандартни съветски боеприпаси.
Представители на посолството на САЩ миналия месец присъстваха тихомълком на откриването на новата производствена линия в Костенец. То се проведе извън завода в порутена ниска сграда в края на града. С новите работни места, които открива, заводът може да се превърне в един от най-големите работодатели в региона.
Състоянието на Сопот също се подобрява след инвазията. Тук се намира ВМЗ, оръжейна компания, в която работи по-голямата част от местното население и е основен източник на доходи за жителите на града.
България има исторически близки връзки с Москва, въпреки че е част от Европейския съюз и НАТО от началото на хилядолетието.
Разкритията, че България е доставяла оръжия на Украйна миналото лято, въпреки силната опозиция сред политическия елит срещу въоръжаването на Киев, предизвикаха фурор в политиката на страната. Според правителствени оценки от данни, събрани през октомври, прогнозираният износ на оръжие на България през миналата година е надхвърлил 3 милиарда долара. Това е около пет пъти повече от продажбите през 2019 г.
Но България не е единствената страна, която тайно допринася за военните усилия на Украйна. Люксембург доставя оръжие с произход от Чехия. Американски прекупвачи претърсват фабрикиза боеприпаси в Босна и Херцеговина, Сърбия и Румъния. А Великобритания е сформирала тайна работна група за въоръжаване на Украйна.
Значението на такива източници нараства, тъй като Украйна използва наличните със завидна скорост, многократно по-висока от скоростта на производство. През последните месеци Украйна изстрелва между 2000 и 4000 артилерийски снаряда дневно, но би искала да има повече, за да може да си възвърне взетото от Русия. Миналото лято Русия изстрелва по 50 000 снаряда на ден. Но този брой е намалял, защото и тя страда от недостиг на боеприпаси.
За да запълнят празнините Съединените щати увеличиха собственото си производство на артилерийски снаряди шест пъти. Но те са най-вече за стандартните гаубици на НАТО.
След началото на инвазията, Украйна и нейните съюзници започнаха да купуват съветски оръжия, където могат да ги намерят. Държавни украински компании са искали от най-различни места танкове, хеликоптери, самолети и минохвъргачки, твърди The Times.
Бъдещите доставчици излязоха от дълбините на световната търговия с оръжия, за да отговорят на търсенето.
Миналия юни чешки продавач на оръжия е предложил на Украйна боеприпаси и дузина наземни самолети съветски модел, произведени между 1984 и 1990 г. Цената, която е поискал е 185 милиона долара, показват документите.
Както Великобритания, така и Съединените щати са финансирали сделки с помощта на трети страни в случаите, когато страните производителки не искат да бъдат публично идентифицирани като предоставящи оръжия на Украйна, казват запознати.
Тайната работна група, създадена от британското министерство на отбраната, се е съсредоточила върху получаването на боеприпаси в съветски стил. Тази задача стана по-трудна с напредването на войната и след като големите доставчици изчерпаха запасите си.
Бюрократичните вратички дават на България политическо прикритие, като същевременно подхранват военните усилия на Украйна.
Припомняме, че българската оръжейна промишленост заемаше особена роля след края на Съветския съюз. Тя доставя оръжие и на двете страни във войната между Иран и Ирак, както и на Либия, наред с други клиенти. А след падането на Съветския съюз доставя на бунтовниците в Ангола и на тамилските тигри в Шри Ланка.
Дори след като България се присъедини към Европейския съюз и НАТО, нейната оръжейна индустрия продължи да произвежда боеприпаси от съветски калибър. Това създаде възможност, след като Съединените щати изпратиха войски в Афганистан и Ирак, да се търсят оръжия от съветската епоха, а САЩ да купуват боеприпаси от България.
След началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. също се появиха български боеприпаси. Вероятно те са част от кампанията за въоръжаване на групировки, борещи се срещу сирийския режим.
Това постави България в противоречие с Русия, която подкрепи правителството на сирийския президент Башар ал-Асад. Руски убийци отровиха български търговец на оръжие през 2015 г., а оттогава поредица от необясними експлозии разтърсиха няколко български оръжейни компании.
Интересно стечение на обстоятелствата помогна да се улесни пътя на България да се превърне в основен доставчик за Украйна.
През есента на 2021 г., нова партия пое властта. Кирил Петков, дипломираният в Харвард министър-председател, реши, че това е моментът, в който България може да се отвърне от Русия и да се обърне към Запада.
„Искахме да бъдем от правилната страна на историята“, каза той в интервю този месец.
Управляващата коалиция на г-н Петков включваше приятелски настроена към Русия партия, която се противопоставяше яростно на изпращането на оръжия за Украйна. Затова трябваше да се измисли решение, което да позволи на България да отрече официално, че въоръжава Украйна. Правителството одобри износа за страни от ЕС, сред които и Полша. Веднъж стигнали там обаче, оръжията могат да пътуват до Украйна, без България да е намесена официално.
Продажбите се повишиха и оръжейните фабриките увеличиха производството си. Скоро след това, българските боеприпаси представляваха една трета от доставките на Украйна, каза още Петков.
Правителството на Петков падна няколко месеца по-късно. Но дотогава се беше създал достатъчно импулс, за да може износът да продължи. И то въпреки че други политици в България критикуваха решението да се помогне в борбата срещу Русия.
Текстът е публикуван в „Ню Йорк Таймс“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
