„Помня, когато ми предложиха ролята в „Мъжете предпочитат блондинките“, Джейн Ръсел играеше брюнетка, а аз бях блондинка. Тя получи 200 000 долара, докато аз се задоволих с 500 долара на седмица – за мен това беше значителна сума. Не можах да намеря гримьорна. Накрая заявих: „Имам най-важната роля – аз съм блондинката, а филмът е „Мъжете предпочитат блондинките“. Те все ми повтаряха: „Не забравяй, ти не си главната“, на което им отвърнах: „Каквото и да съм, аз съм блондинката!“, споделя в последното си интервю Мерилин Монро, цитиранa от Entertainment.com.
Честването на 100-годишнината на Монро през май доведе до издаването на книгата „Мерилин: Изгубените фотографии, последното интервю“. Тя съдържа последната официална фотосесия и интервю, които никога не са били публикувани в целия си обем.
Интервюто, проведено през юли 1962 г., само месец преди кончината й, от Ричард Мериман, разкрива откритата и искрена страна на актрисата, а снимките на Алън Грант са единствени, заснети в дома й, отбелязва Entertainment.com.
Норма Джийн Мортънсън е родена на 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис. Произхождайки от бедно семейство, тя е дъщеря на самотна майка, монтажистка на филмови негативи. Гладис Бейкър страдала от психични проблеми и често била хоспитализирана.
В последното си интервю, когато си спомня детството, Монро каза на Мериман: „На пет години реших, че искам да бъда актриса. Някои от приемните ми родители ме водеха на кино, за да ме отделят от вкъщи, и там сядах сама в първия ред и харесвах това“, пише Entertainment.com.
Норма Джийн се омъжва на 16 години за работникa Джеймс Дохърти, който по време на Втората световна война е на остров Санта Каталина край Калифорния.
„Когато бях на 16 – бях все още дете, ставайки домакиня. Отгледана бях по-различно от повечето американски деца. Никога не съм приемала щастието за даденост. Понякога си мисля, че всичко, което исках, е да съм щастливо омъжена с прекрасно семейство, но не вярвам, че бих заменила това, което съм научила“.
По време на войната тя започва работа във фабрика за военна техника. Там е забелязана от военен фотограф, което поставя началото на кариерата и като модел. Скоро подписва първия си контракт с 20th Century Fox и приема псевдонима Мерилин Монро. Името идва от актрисата Мерилин Милър, а Монро е моминското име на майка й.
През 1950 г. Мерилин има малка роля във филма „Асфалтовата джунгла“, след която получава много писма от фенове. Появата ѝ в комедията „Всичко за Ева“ (1950) донася нов контракт с Fox и ѝ спечелва голяма популярност.
„Ниагара“ (1953), където Монро играе по-мрачна роля, се счита от критиците за филма, който веднъж завинаги я прави звезда, припомня Entertainment.com.
В „Проклетите седем години“ (1955) е емблематичната сцена, в която героинята на Монро стои над решетката на метрото, а въздушната струя повдига бялата ѝ рокля. Тази сцена става една от най-разпознаваемите в киноисторията и символ на Холивуд през 50-те години.
Мерилин печели награда „Златен глобус“ през 1960 г. за най-добра актриса в мюзикъл или комедия за филма „Някой го предпочита горещо“. Тя е номинирана два пъти за наградите БАФТА.
През 1960 г. Монро снима последния си филм – меланхоличния квази-уестърн „Неприспособените“. Той излиза на екран само година преди смъртта ѝ, през 1961 г., и малко след смъртта на нейния партньор Кларк Гейбъл, който почива на 59 години. И макар да била обичана от много хора, Монро споделя на Мериман: „Повечето хора всъщност не ме познават“, пише Entertainment.com.
В последното си интервю, Монро говори и за песента Happy Birthday, Mr. President, която изпеяла на 19 май 1962 г. в чест на 45-ия рожден ден на американския президент Джон Кенеди в „Медисън скуеър гардън“ в Ню Йорк.
„Изведнъж настъпи тишина. Не очаквах, че ще успея да издам дори звук. Когато стигнах до микрофона, поех един дъх и си помислих: „Да започваме!“. Реших, че ще изпея тази песен, дори ако това е последното нещо, което ще направя – както за президента, така и за всички останали.“
Мерилин Монро умира на 4 август 1962 г. на 36-годишна възраст от предозиране с барбитурати в дома си в Лос Анджелис. Смъртта ѝ е определена като „вероятно самоубийство“, основано на нейния опит с наркотици и предишни опити за самоубийство.
Въпреки това, някои вярват, че е била убита, след като заплашила да разкрие отношенията си с братята Кенеди заради слухове за роман и с главния прокурор Робърт Ф. Кенеди, или че е имала информация, свързваща двамата с организираната престъпност. Въпреки липсата на доказателства, конспиративните теории продължават да циркулират, пише енциклопедия „Британика“.
„Случилото се с Мерилин Монро е една от най-големите загадки на 20-ти век“, заявява биографът й Джеймс Спада в интервю за списание „Пийпъл“ през 2012 г. Той не вярва, че семейството Кенеди е отговорно за смъртта й, казвайки: „Беше очевидно, че Мерилин е имала сексуални отношения и с Боби, и с Джон“.
Монро няма биологични деца, но говори за доведените си деца от брака си с драматурга Артър Милър, с когото сключва брак през 1956 г.
„Веднъж моят доведен син Боби скри едно списание. Беше от онези ужасни статии за мен“, припомня си Монро. „Казах му: „Боби, ако искаш да знаеш нещо за мен, попитай ме направо. Не чети източници от втора ръка“. Доведените ми деца са ми най-добри приятели“, пише Entertainment.com.
Артър Милър за своя брак с Мерилин Монро казва: „В него имаше нещо необичайно, разбира се, от културна гледна точка“. През 1987 г. той разговаря с Алън Йентоб от Би Би Си, коментирайки, че връзката им е била необичайна – той, признат интелектуален драматург, а тя – филмова звезда и секссимвол. „Неподходящата природа на нашата връзка само подсказваше, че тя е правилната за мен“, признава той.
Милър вижда истинската Норма Джийн зад образа на Мерилин, който тя играе. Медиите не я позволяват да бъде жената, която е, а вместо това я третират като „танцуваща мечка, която не би могла да се интересува от нищо друго освен секса и да изтъква глупости пред вестниците“.
Връзката между Милър и Монро е внезапна и силна. Драматургът разкрива уязвимостта зад образа на Мерилин. Тя „изглеждаше чувствена и весела, но в сърцето й имаше трагедия, размера на която не познавах. Същото важи и за мен“, споделя Милър на Йентоб, цитиран от Би Би Си.
Относно първата си среща с Монро, Милър пише: „Погледът ми я разтърси и осъзнах, че трябва да избягам или да се впусна в неизвестност. Независимо от сиянието ѝ, тя беше обгърната от мрак, който ме объркваше.“
През 1961 г. пътищата на Мерилин Монро и Артър Милър се разделят.
След смъртта ѝ, Милър пише в автобиографията си Timebends, че бракът му с Мерилин е бил „най-доброто и най-лошото в живота му“. Според него „тя беше изключително смела личност и наистина не се предаде, предполагам, до последния си миг“.
