След срещата на европейските лидери с основна тема мерки за справяне с мигрантския натиск всички излязоха доволни. По-долу представяме основните точки на съглашението, постигнато трудно след 9 часа преговори. Те включват „платформи за дебаркиране“, „контролирани центрове“ и укрепването на външните граници.

Платформи за дебаркиране

За да възпрепятстват пътуванията през Средиземно море, лидерите обещаха да „разгледат бързо“ все още неясната концепция за „платформи за регионално дебаркиране“ извън Европа за мигранти, спасени в международни води.

Те обещаха да работят в сътрудничество със Службата на Върховния комисар за бежанците (ВКБООН) и Международната организация по миграция (МОМ).

Никоя трета страна досега не е предложила да бъде домакин на тези приемни центрове, където властите биха откривали различията между незаконните мигранти и търсещите убежище, с право на допускане в ЕС.

Мароко в четвъртък се отказа и идеята предизвика съмнения в европейските столици относно съвместимостта ѝ с международното право.

Контролирани центрове

Според сделката мигрантите, открити и държани в ЕС, могат да бъдат преместени в „контролирани центрове“ на територията на ЕС, откъдето ще могат да бъдат премествани в целия блок, ако имат право на убежище, или да се върнат в своята страна, ако нямат това право.

Създаването на такива центрови, което ще бъде платено с пари от ЕС, ще бъде оставено на преценката на държавите-членки „на доброволна основа“, каквато би било и преместването на търсещите убежище там. Италия, която приветства предложението, не уточни дали ще създаде такива центрове на своята територия.

Терминът „контролирани“ центрове беше предпочитан пред „затворени“, както бе предложено от Франция.

Вторично придвижване

Компромисът включва параграф за ограничаване на движението на мигранти между държавите от ЕС.

Така нареченото „вторично придвижване“ е в центъра на напрежението между германския канцлер Ангела Меркел и нейния главен съюзник в правителството ХСС, който заплашва Берлин да започне едностранно да връща мигранти, които вече са регистрирани другаде, още при пристигането им на германската граница.

„Държавите-членки трябва да предприемат всички необходими вътрешни законодателни и административни мерки за противодействие на подобни движения и да си сътрудничат тясно помежду си за тази цел“, се казва в заключенията.

Външни граници

Споразумението предвижда увеличаване на средствата на Европейската агенция за гранична охрана „Фронтекс“ (без да са споменати конкретни числа) и предоставянето на по-широки правомощия.

Планира се също така да се засили подкрепата за либийската брегова охрана и има предупреждение към НПО, призоваващо „всички кораби, работещи в Средиземно море“ да спазват приложимите закони и да не възпрепятстват операциите на либийския брегова охрана.

В секция, особено оценена от Малта и Италия, 28-те лидери се съгласиха да освободят втория транш от три милиарда евро от фонда, за да помогнат на бежанците в Турция и да допринесат за фонд на ЕС за Африка, за да забавят миграцията към Европа в нейната отправна точка.

Регламентът от Дъблин

Срещата на върха трябваше да разработи компромис по това европейско законодателство, което поверява отговорността за обработване на молба за убежище на страната на първото влизане, но разликите все още са прекалено големи, за да бъдат направени изменения.

„Трябва да се постигне консенсус относно Регламента от Дъблин, така че да бъде реформиран въз основа на баланс между отговорност и солидарност“, се казва в споразумението за реформа, която е затънала от години.

Комисията предлага излизане от този принцип по време на криза, като търсещите убежище да бъдат преразпределяни още от мястото на пристигането им. Държави като Унгария, Полша и Австрия, се противопоставят на тази идея.

Италия призовава за постоянна система за разпределяне и за пълното изоставяне на принципа на отговорността на страната на пристигане

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!