Какво ще промени газовата връзка с Гърция, която ГЕРБ бавиха 13 години?

България отдавна можеше да е независима от вноса на руски природен газ. Въпросът как точно, стана още по-актуален, след като Русия едностранно спря доставките. Страната засега се справя. Но онзи ключов проект, който би позволил въобще да не се налагат спешни мерки, още не е готов и се бави вече повече от 13 години.

През последните месеци строителството на газовата връзка между България и Гърция обаче отбелязва напредък и най-накрая се приближава към финала. Българското правителство и проектната компания са си поставили за срок тръбата да влезе в употреба преди началото на следващия отоплителен сезон.

Защо това е важно? В краткосрочен план – защото ще позволи на България да внася целия природен газ от Азербайджан, който е договорила. Стратегическото значение на интерконектора с Гърция обаче е значително по-голямо.

“Интерконекторът Гърция-България е може би стратегически най-важният проект за осигуряване на сигурността на газовите доставки не само за България, но и за целия регион”, каза пред Свободна Европа енергийният експерт Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

“Газовата връзка с Гърция е изключително важна, защото е единствената солидна връзка с тръба, която доставя неруски природен газ – “Трансадриатическия газопровод” (TAP)”, каза Маргарита Асенова, старши сътрудник във фондация “Джеймстаун” във Вашингтон, САЩ.

А това изглежда е единственият път напред за България, след като Русия спря доставките на природен газ, а българското правителство каза, че “никога” няма да преговаря за нов договор с руската държавна компания “Газпром”.

Какво променя тази тръба

Основната роля на газовата връзка с Гърция е да позволи на България да получава повече природен газ от източници, различни от Русия.

Руската държавна компания “Газпром” спря да доставя природен газ на България през април, защото страната отказа да плаща в рубли – искане на Русия, което противоречи на сегашния договор.

Доскоро България получаваше около 75% от природния газ, който използва, от Русия. Сега страната се снабдява с газ основно от Азербайджан, а през юни се очакват доставки на втечнен газ от САЩ.

Интерконекторът с Гърция ще свърже България с т.нар. Южен газов коридор. Той свързва газовата мрежа на България с Трансанадолския газопровод (TANAP) и Трансадриатическия газопровод (TAP), които доставят газ от находището “Шах Дениз” в Азербайджан за Европа, и терминала за втечнен газ в Александруполис, който в момента се строи.

Това ще позволи на България да получава повече и по-бързо и евтино природен газ от неруски източници – от една страна пълните количества по договора с Азербайджан, който е за 1 млрд. куб. м годишно, а от друга – втечнен газ от световните пазари.

България и сега може да внася втечнен газ през Гърция – от терминала при Ревитуса през връзката Кулата-Сидирокастро. Количествата, които могат да стигат по този начин до страната обаче са ограничени заради по-малкия капацитет на тръбата и факта, че голяма част от капацитет на терминала е резервиран от местни компании, казват експертите.

“Интерконекторът трябва да се разглежда в една по-голяма картина, в която да се доставят по-най-евтиния и най-ефективния начин големи количества природен газ от глобалния пазар на природен газ до целия регион”, каза Мартин Владимиров.

“Интерконекторът Гърция-България е, може да се каже, предпоследната брънка за завършване на коридора север-юг, който свързва Балтийско, Адриатическо и Егейско море. С този проект и с пускането в експлоатация на терминала в Александруполис, на практика ще имаме един завършен, интегриран, ако не пазар, то поне интегрирани газопреносни системи в Централна и Източна Европа. Така регионът няма да зависи или изцяло от руски газ.”

Капацитетът на интерконектора е 3 млрд. куб. м. годишно – приблизително колкото е годишното потребление на природен газ в България. Предвижда се той да бъде увеличен до 5 млрд. куб. м. годишно чрез изграждане на компресорна станция в Комотини, Гърция. Вече има разговори за строителството ѝ, а проектната компания смята, че то е търговски обосновано и допълнителният капацитет ще бъде запълнен, и то бързо.

В момента над 50% от капацитета на интерконектора (1,57 млрд. куб. м) са резервирани по дългосрочни договори:

• От “Булгаргаз” за внос на азерски газ от находището “Шах Дениз”;
• От гръцката компания DEPA;
• От италианската компания Edison;
• От американската компания Linden.

Свободният капацитет ще се предлага на месечни, тримесечни или годишни търгове на платформите RBP и PRISMA, посочиха от проектната компания в отговори до Свободна Европа.

Сам по себе си интерконекторът не гарантира диверсификация на доставките на природен газ за България, каза още Мартин Владимиров.

“Нужна е политическа воля да се сключат договори с алтернативни доставчици”, каза експертът. Той добави, че характеристиките на договора за доставка на азерски газ не се различават от тези на договора с “Газпром” – той е за срок от 25 години, има клауза “взимай или плащай”, което значи, че дори България да няма нужда от целите количества, ще трябва да плати за тях.

”Ще дойде един момент, в който ние няма да имаме интерес да купуваме азерски газ. Но България няма никаква гъвкавост”, каза още Владимиров. Затова по думите му е ключово договорите за доставка на газ занапред да не се сключват на този принцип.

Защо се забави тази тръба

Сигурно се чудите защо подобен газопровод не е построен отдавна. Всъщност, интерконекторът между Гърция и България трябваше да бъде готов преди години. Но планирането, проектирането и строителството му се забавиха няколко пъти. От момента, в който се появи идеята за газовата връзка, досега са минали над 13 години.

Проектът за интерконектора с Гърция е на дневен ред от газовата криза през януари 2009 г., когато спор между Русия и Украйна доведе до спиране на руските доставки. Още тогава е подписано споразумение между Българския енергиен холдинг (БЕХ) и консорциум между гръцката публична газова корпорация DEPA и италианската енергийна група Edison. Първият краен срок за завършването на връзката беше 2013 г. Строителството обаче започна едва през 2019 г.

В този период проектът се сблъска с редица пречки – проблеми в договорите между инвеститорите, проблеми в проектната компания, забавени процедури, жалби на конкуренти на избрания строител.

Мартин Владимиров вижда в тези спънки пред проекта “откровен саботаж” от защитници на руските интереси в България. На същото мнение е и Маргарита Асенова. Тя смята, че единствената цел на спънките пред проекта е била “да се промотират руските интереси и руският газ да продължава да тече към България и региона, без да е обезпокояван от никаква конкуренция”.

Поредното забавяне дойде през 2020 г. Първоначално договорът с фирмата изпълнител на проекта – гръцката J&P AVAX S.A. – предвиждаше интерконекторът да бъде завършен до април 2021 г., а срокът за въвеждане в експлоатация беше юли 2021 г. Компанията обаче поиска удължаване на срока по договора заради пандемията от COVID-19. То беше одобрено от българското правителство през март 2020 г. Анексът към договора предвижда строителството да завърши до края на декември 2021 г., а тръбата да влезе в експлоатация до 30 юни 2022 г.

И тези срокове обаче не бяха спазени. Като причина за последното забавяне беше посочено забавяне на доставките на необходими части за строителството. България поиска неустойки от фирмата изпълнител.

За сравнение – продължението на газопровода “Турски поток” през България, което е три пъти по-дълго, струва на България 10 пъти повече, а страната не печели нищо от него, беше построено за малко над година по време на третото правителство на Бойко Борисов. След като “Газпром” едностранно спря доставките на газ за България, по тръбата в момента тече само руски газ за Сърбия и Унгария.

“Имаше много малко политическа воля през годините” за изграждането на интерконектора, коментира Мартин Владимиров. “За разлика от “Турски поток”, където цялата държава впрегна усилия да построи тръбопровода в рекордно бърз срок.”

“Сега обаче вече няма изход”, каза Маргарита Асенова. “Това спиране на руския газ за България беше като студен душ за нашето правителство, което разбра, че трябва да се направи нещо много сериозно, за да може България да бъде абсолютно независима от руския газ в бъдеще.”

Кога ще е готов интерконекторът

През последните месеци работата по интерконектора напредва, след като темпът на строителство беше “сведен до минимум” в края на миналата година по думите на служебния министър на енергетиката Андрей Живков.

Строителството е на финалната права – тръбата от Комотини до Стара Загора е построена и вече е в процес на тестване. Газоизмервателните станции в началото и в края на газопровода също са почти завършени. Процедурата по сертифициране започна.

Предстои решението за сертифицирането да бъде съгласувано с Европейската комисия. Проектът трябва да получи и документи от редица български институции – Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”, Главна дирекция “Инспекция за държавен технически надзор”, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и други. Освен това предстои да завърши строителството на газоизмервателните станции при Стара загора и Комотини и газопроводът да премине редица тестове, преди да бъде готов за експлоатация.

Точен срок за завършването на газовата връзка с Гърция няма. Изпълнителят вече се е забавил след крайния срок, записан в договора, въпреки че той беше отложен няколко пъти. Последният беше строителството да завърши преди 31 декември 2021 г., а газопроводът да влезе в експлоатация до 30 юни 2022 г. Това няма да се случи.

“Основната цел, към която са обединени усилията на всяко ниво, е въвеждането на интерконектора Гърция-България в търговска експлоатация да се случи още преди старта на следващия отоплителен сезон”, посочиха от проектната компания Ай Си Джи Би (ICGB) в отговори до Свободна Европа. По-рано енергийният министър Александър Николов каза, че е ключово тръбата да е в експлоатация до септември 2022 г.

Мартин Владимиров и Маргарита Асенова отбелязват, че този срок не е записан никъде и е възможно също да не бъде спазен. И двамата експерти са единодушни, че колкото по-бързо газопроводът влезе в експлоатация, толкова по-добре за България.

Текстът е публикуван в „Свободна Европа“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

• Още актуални анализи – четете тук.