На 12 септември Европейският парламент гласува да задейства наказателна процедура срещу Унгария, която може да лиши страната от правото й на глас в ЕС.
Депутатите трябваше да се произнесат по резолюция, която изискваше от страните членки на ЕС да „констатира съществуването на ясен риск Унгария да извърши тежко нарушение на ценностите, на които се основава ЕС“ в рамките на чл. 7 от Договора за ЕС.
Процедурата бе одобрена с 448 гласа „за“, 197 „против“ и 48 „въздържал се”.
В доклада си евродепутатът Джудит Сарджентини изброява „безпокойствата“ на Европейския парламент, които се отнасят до „функционирането на конституционната и изборна система“, „независимостта на съдебната власт“, „корупцията и конфликтите на интереси“ и до различни индивидуални свободи, както и правата на бежанците.
Българските евродепутати от ГЕРБ, Ангел Джамбазки (ВМРО) и Момчил Ненков (БСП) подкрепиха Унгария и гласуваха против решението на ЕП.
Днес вицепремиерът Красимир Каракачанов внесе в Министерския съвет искане за единна позиция в подкрепа на Унгария.
Това е изключително изненадващо и тревожно в ситуация, в която България кандидатства за еврозоната и за Шенген, и влизането й зависи от страните, които подкрепят това решение. Освен това едно такова решение би противоречало на основните европейски ценности и би наляло вода в мелницата на популистките партии, които искат разрушаването на Европейския съюз.
„Позицията на Обединени патриоти е, че решението е тенденциозно, включително без да се отчитат политиките на Унгария по отношение на някои критики и готовността на страната да разговаря с Европейската комисия по отношение на някои критики към нея. Тенденциозно решение, прокарано по идеологически причини, без дори да се отчете гласа на гласувалите страни „въздържали се“. Смятаме, че това е нарушение на суверенитета на страна членка на ЕС”, смята Каракачанов.
Според него, както подобно решение е прокарано срещу Унгария, има подобни опити срещу Полша, може скоро време да последва и срещу България.
„Настояваме за съответните формати на Съвета на ЕС да се отрази, че България не подкрепя предложението за започване на процедура срещу Унгария по член 7 от договора за членство на ЕС”, добави министърът на отбраната.
Предложението е внесено от вицепремиерите на „Обединени патриоти” Красимир Каракачнов и Валери Симеонов, както и от министъра на околната среда Нено Димов.
Това е второ решение срещу европейските политики, след отказа на правителството да приеме чужденци миналия месец.
По-късно снощи, очевидно разтревожен от медийни и обществени реакции, премиерът каза, че не е взимано окончателно решение и има време да се мисли по този въпрос.
„Няма точка в днешното заседание на Министерския съвет, касаеща темата за санкции по отношение на Унгария“, заяви Борисов пред журналисти в Австрия, където ще участва в неформалната среща на държавните и правителствени ръководители на ЕС.
Премиерът уточни, че темата е била обсъждана само на оперативно заседание на кабинета, на което резултатите от поставените за разглеждане въпроси нямат правна стойност.
„Колегите Симеонов и Каракачанов поставиха на обсъждане, ако един ден, след две години, се стигне до такова решение срещу Унгария, ние като правителство да се обявим срещу наказанието за Унгария в частта за отнемане на глас. Няма драма, няма нещо, което да е решено”, добави премиерът Борисов и уточни, че темата няма да бъде разглеждана и на неформалната среща в Австрия.
Министър-председателят допусна, че може би Унгария трябва да направи корекция в политиките си в някои отношения.
Борисов отново подчерта позицията на България по темата за миграцията.
“Моята идеология в случая е, че всяка една страна на външна граница, трябва да има политическата воля, да направи своите инвестиции, както ние, и да ограничи до минимум нелегалната миграция”, каза Борисов.
Той припомни мерките, които предприе страната ни – с изграждането на възпрепятстващото съоръжение по границата с Турция, изпращането на екипи на ФРОНТЕКС по границата, закупуването на модерна техника, която следи за незаконно преминаване на българска територия и усилената работа на гранична полиция и армията. Той допълни, че сега европейските лидери работят усилено по споразуменията с трети страни докато преди години са били скептично настроени.
“Споразумението с Турция преди се приемаше като ерес, докато сега има доклад, докъде сме стигнали”, каза още премиерът Борисов.
ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЗИЦИЯ ПО КАЗУСА
На 16 септември крайнодесния австрийски вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе поиска от правни експерти на ЕС да проверят процедурата по решението на блока срещу Унгария.
Според Будапеща при гласуването не са били събрани необходимия брой гласове, защото въздържалите се не са били включени в преброяването. Щрахе заяви, че е склонен да подкрепи този аргумент.
Дясното австрийско правителство често изпраща противоречиви сигнали за своята позиция към унгарския премиер Виктор Орбан и неговите оспорвани политики, засягащи медиите, учебните заведения, съдиите и неправителствените групи.
Иначе Австрийската народна партия на канцлера на страната Себастиан Курц подкрепи задействането на процедура срещу Унгария.
Процедурата по чл. 7 се използва изключително рядко. Тя беше задействана за пръв път в края на декември 2017 г. срещу Полша по инициатива на Европейската комисия.
Вотът на парламента означава, че останалите страни в ЕС трябва да решат какво да правят с Унгария. Най-строгото наказание по чл. 7 е лишаване на Унгария от правото й на глас в ЕС. Това е обаче е малко вероятно да се случи, защото е необходимо единство на държавите членки, а се очаква Полша да блокира наказателни мерки срещу Орбан.
