Според Керстин Йорна, зам.-генерален директор по икономическита и финансови въпроси в Европейската комисия, от години пазарът на труда в България е основен проблем

Бюджетното изобилие в България е илюзия и въпреки увеличените средства в държавния бюджет за 2019,  страната ни може да се сблъска с нова финансова криза. Такива опасения изказаха  европейски и български експерти по време на „Българския икономически форум 2018“.

Според Керстин Йорна, зам.-генерален директор по икономическита и финансови въпроси в Европейската комисия, от  години пазарът на труда в България е основен проблем. По думите й страната е изправена пред няколко предизвикателства. Сред тях са  „сривът се населението в работоспособна възраст, недостигът на умения и високото ниво на неактивност на пазара на труда, особено сред определени социални групи“. По думите й, България продължава да има големи проблеми със сивата икономика и липсата на прозрачност при определянето на минималната работна заплата (МРЗ) заради некачествен социален диалог.

По отношение на инвестициите в България Йорна обясни, че те намаляват заради проблемите в институционалната среда, включително правосъдието, и заради големия брой административни и регулаторни мерки, както и по причина на липсата на умения сред работната сила и некачествената инфраструктура.

„Разбира се, Европейският съюз и редицата му оперативни програми могат да допринесат за преодоляване на тези пречки, също така можем да насърчаваме реформи. Това, което обаче не можем да направим, е да заместим усилията и волята, необходими от правителството, за успешното реализиране и въвеждане на реформите”, заяви Йорна.

От Министерството на финансите (МФ) представиха данни, че ръстът на българския брутен вътрешен продукт (БВП) е над средния за ЕС. Разбира се, това е факт, тъй като сме на последно място в Общността по БВП на глава от населението. Според Георги Чукалев, директорът на отдел „Макроикономически анализи и прогнози” в МФ, тенденцията за изпреварващ ръст на българския БВП спрямо общоевропейския ще продължи поне до края на сегашния програмен период през 2021. От друга страна той призна, че очаква ръстът на заетостта да се забавя през следващите години. Според него заплатите ще растат със сравнително високи темпове. „Това е и един от факторите за сравнително високото очаквано нарастване на потреблението”, каза той. В бюджета за следващата година действително е заложено увеличение от 10% на трудовите възнаграждения на заетите в администрацията, но това не се отнася за работещите в частния сектор.

Чукалев отбеляза, че ръстът при цените на жилищата в България е по-голям от потреблението, като изпреварващото поскъпване на имотите е над средното за ЕС ниво. „ Още от тази година има сигнали за забавяне в ръста на реалните цени на жилищата, тоест догодина очакваме България да покрива този критерий – нарастване от не повече от 6%”, каза още Чуклев. Не на последно място той отбеляза, че инвестициите в материални активи (заводи, машини и т.н.) в България като процентно съотношение спрямо БВП са по-ниски от средното за Европа.

Именно слабото натрупване на материални активи и предпочитанието на инвеститорите към сградното строителство, беше посочено като голям проблем от икономиста Георги.

„Като говорим за инвестиции, трябва да имаме предвид какво точно е инвестиция. В националните сметки един нов завод с нови машини е инвестиция, но също такава е и една нова офис сграда. Кое обаче носи дългосрочния растеж, кое е по продуктивното?”, попита реторично Ангелов. Той припомни, че имотният балон отпреди 10 години също е бил хвален от управляващите като ръст в инвестициите, но заради този балон в следващите 10 години банките бяха затрупани с необслужвани кредити и така нищо добро не е произлязло за българската икономика. Именно затова правителството трябва да е много внимателно спрямо структурата на инвестициите.

„В момента имаме страни от Източна Европа, в които строителството расте с 33% и те на хартия отчитат много високи инвестиции. Но инвестиции в сгради, които няма да се използват, и имотният балон не носят дългосрочен растеж на икономиката. Това е лош растеж, който при следваща криза ще доведе до лоши кредити в банките”, каза още Ангелов. Според него големите инвестиции в строителството вредят дори на пазара на труда. За кратък период от 2-3 години се създават хиляди работни места, за които се обявява, че има недостиг, и хората започват да кандидатстват масово, след което обаче бумът свършва и тези хиляди хора остават без работа.

„Трябва да гледаме структурата – едно е да се направи завод с машини и оборудване, които 20-30 години ще носят растеж, друго е сгради, които 20-30 години ще стоят необитаеми. Строителството е хубаво, но само в умерени размери, отвъд това то става балон, който само ще създава проблеми”, каза още икономистът от „Отворено общество”. Той напомни, че София е рекордьор по брой издадени разрешителни за строеж, и посъветва банките да са много внимателни на кого и за какво отпускат кредити.

По отношение на пазара на труда Ангелов отбеляза, че ситуацията е критична – липсва работна ръка, за пръв път от около 30 години насам в България има пълна заетост. „75% от населението между 20 и 64-годишна възраст работи, което през последните три десетилетия никога не е било. Това обаче означава, че за пръв път работодателите се сблъскат със ситуация, в която търсят работници, дори предлагат по-високи заплати и пак няма кадри, просто физически няма повече хора”, обясни той.

Ангелов отбеляза, че разгарящата се криза в съседна Турция може да засегне България много тежко, както е било след 2009 г. заради фалита на Гърция. Причината е, че проблемите в югоизточната ни съседка ще доведат както до срив на турските инвестиции у нас, така и до затваряне на турския пазар за българските работници и инвестиции. Икономически риск за България крие дори излизането на Обединеното кралство от ЕС.

Според него най-добрият ход на България в тази ситуация е все повече да настоява за влизане в чакалнята за Еврозоната, в Шенгенското пространство и като цяло страната ни да се стреми да е в ядрото на ЕС. Според него това ще е благоприятно за икономиката ни, тъй като страните от Еврозоната излизат от големите кризи за две или дори една година, докато на страните от периферията на Блока, където е България в момента, са нужни около 5 години за възстановяване.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук