Парламентът на Украйна прие днес предизвикал полемика закон, който има за цел да засили употребата на украинския език в медиите и държавната администрация, докато руският се използва масово в страната, предадоха световните агенции.

Върховната Рада одобри текста с 278 гласа „за“ при необходими 226.

Мярката увеличава квотата за телевизионни и радиопредавания на украински език и задължава всички украинци да говорят на украински език. Той ще е задължителен за държавни служители, лекари, учители и адвокати.

За спазването на закона ще следят „езикови инспектори“, които ще могат да присъстват на заседания на всякакви държавни органи, да изискват документи от обществени организации и политически партии, а също да определят размерите на глобите. При нарушения ще се налагат глоби.

Използването на руския език в Украйна се превърна в сериозен повод за недоволство през 2014 г., когато проруските сепаратисти поеха контрола върху райони в източната част на страната, отбелязва АП, цитирана от БТА.

Досегашният президент Петро Порошенко, който ще остане на поста до края на следващия месец, каза, че ще подпише приетия днес от парламента нормативен акт – последната необходима стъпка за влизането му в сила.

Избраният за държавен глава Володимир Зеленски, който говори руски, каза, че подкрепя украинския за официален език. Той обаче призова хората да бъдат насърчавани, а не да бъдат принуждавани да използват украинския.

„Законът беше приет без предварително, достатъчно широко обществено обсъждане. В законопроекта са внесени над 2000 поправки, което говори за липса на съгласие по отделните му положения дори в Радата. Днес е трудно да се прогнозират последиците от приемането на този закон. Окончателният му текст, с всички взети предвид поправки, засега е недостъпен“, написа в страницата си във Фейсбук Зеленски.

Той обеща след встъпването си в длъжност да анализира внимателно закона, за да се убеди, че в него са спазени конституционните права и интереси на всички граждани на Украйна, а след това „да реагира в съответствие с всички конституционни пълномощия на украинския президент“.

Същевременно Зеленски отбеляза, че украинският език „е единственият държавен език и с този факт не може да има никакви компромиси“.

„Въпросът е в методите за осъществяване на зададения стратегически курс. Моята принципна позиция е, че държавата трябва да съдейства за развитието на украинския език чрез създаване на стимули и положителни примери, а не чрез забрани и наказания, усложняване на бюрократичните процедури и умножаване на чиновниците вместо намаляване на броя им“, заяви още новоизбраният президент.

РУСИЯ: ТОВА Е СКАНДА!

Междувременно говорителката на руското външно министерство определи като скандален закона, засилващ използването на украински език за сметка на руския, предаде Франс прес.

„Това е един скандален закон, не може да бъде наречен другояче“, каза пред журналисти Мария Захарова за закона, който разширява и квотите за украински език в радиото и телевизията.

„Имаме работа с решение, което само изостря разделението в украинското общество и отдалечава перспективата за уреждане на украинската криза“, добави говорителката, критикувайки текста, който според нея нарушава украинската конституция и „редица международни правни норми“.

По същество това е закон за принудителна украинизация, на практика – тотална. В него се предвиждат значителни ограничения, а в много случаи и пряка забрана за използване на руския език, на езиците на националните малцинства в различни сфери на обществения живот, подчерта Захарова, цитирана от ТАСС.

По-нататъшното развитие на руско-украинските отношения ще зависи от практическите стъпки на новото ръководство в Киев, отбеляза говорителката на външното ведомство.

„Перспективите на двустранните отношения ще зависят от практическите стъпки, които ще предприеме Киев, от готовността на новото украинско ръководство да носи отговорност за взетите решения, от изпълнението на международните споразумение, включително уреждането на кризата в Донбас въз основа на приетия в Минск и одобрен от Съвета за сигурност на ООН комплекс от мерки“, каза тя.

Улесняването на процедурата за издаване на руски паспорти на жители на Донецка и Луганска област бе взето поради липсата на изгледи положението им да се подобри. Това решение не е взето за един ден, при него сме изходили от реалното положение на място, каза Захарова.

Езиковият въпрос е болезнен в Украйна, която е била част от Руската империя, а после от СССР, където употребата на украинския е била ограничавана, а на моменти и забранена.

Макар украинският да се използва все повече след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., а още повече след 2014 г. и началото на кризата в отношенията с Русия, в страната с близо 45-милионно население продължава да живее значителна рускоезична общност, съсредоточена в Източна и Южна Украйна, припомня АФП.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!