От безпрецедентни горски пожари в САЩ до необикновената жега в Сибир, въздействието на изменението на климата се усети във всички краища на света през 2020 г., обобщава в свой анализ BBC, проследявайки 5 ключови показателя.
Стигнахме до „момента на истината“, каза генералният секретар на ООН Антонио Гутериш в речта си за състоянието на планетата през декември и заключи, че „COVID и климатът ни доведоха до праг”. Ето какви цифри седят зад това заключение.
Нивата на CO2
Количеството CO2 в атмосферата достигна рекордни нива през 2020 г. – 417 части на милион маса (ppm) през май. Последният път, когато нивата на CO2 са надвишили 400 части на милион, е било преди около четири милиона години, по време на ерата на плиоцена, когато глобалните температури са били с 2-4C по-топли и нивата на морето са били с 10-25 метра (33-82 фута) по-високи от сегашните.
„Виждаме рекордни нива всяка година“, допълва Ралф Кийлинг, ръководител на програмата за CO2 в Института по океанография „Скрипс“, която проследява концентрациите на CO2 от обсерваторията на Мауна Лоа на Хаваите от 1958 г. „Рекордни нива видяхме отново тази година въпреки Ковид „, прази заключение той.
В добавка към това, ефектът от локдауна по света върху концентрациите на CO2 в атмосферата е незначителен, трудно различим от годишните колебания на въглеродния цикъл, става ясно от данни на Световната метеорологична организация, и е имал незначително въздействие върху общата крива на нарастващите нива на CO2.
През последните 60 години в атмосферата сме вложили 100 ppm CO2. Това е 100 пъти по-бързо от предишните природни увеличения, като тези, настъпили към края на последната ледникова епоха преди повече от 10 000 години.
Според експерти най-лошият сценарий, до края на този век, е, че нивата на CO2 ще бъдат 800ppm. Това не се е случвало от 55 милиона години, когато на планетата е нямало лед и е било с 12C по-топло.
Рекордни горещини
Последното десетилетие е най-горещото до момента. 2020-та беше повече от 1.2C по-гореща от средната година през 19-ти век.
Рекордните температури, включително през 2016 г., обикновено съвпадат с Ел Ниньо, което води до мащабно затопляне на океанската повърхност. Но 2020 г. беше необичайна, защото светът преживя събитие La Niña (обратното на El Niño, с по-хладна вода). С други думи, без La Niña да свали глобалните температури, 2020-та би била още по-гореща.
Изключително топлите температури предизвикаха и най-големите пожари, регистрирани някога в американските щати Калифорния и Колорадо, и „черното лято“ на пожарите в Източна Австралия. Интензивността на тези пожари и броят на загиналите хора са наистина значителни.
Арктически лед
Никъде това повишаване на температурите не се усеща толкова, колкото в Арктика. През юни 2020 г. температурата достигна 38° С в Източен Сибир, най-горещата, регистрирана някога в Арктическия кръг. Топлинната вълна ускори топенето на морския лед в Източносибирско и Лаптево море и забави обичайното замръзване на Арктика с почти два месеца.
„Определено видяхте въздействието на тези топли температури“, заявява Жулиен Строув, полярен учен от Университетския колеж в Лондон. От евразийската страна на Северния полярен кръг ледът замръзна едва в края на октомври, което е необичайно късно. През лятото на 2020 г. площта на морския лед беше втората най-ниска в историята, а степента на морския лед (по-голяма мярка, която включва океански райони, където се появява най-малко 15% лед) също е на втора степен в скалата.
Яркият лед играе важна роля за отразяване на топлината от слънцето обратно в Космоса. Но Арктика се нагрява два пъти по-бързо от останалия свят. На мястото на леда има големи площи с открита тъмна вода, които поглъщат повече топлина, допълнително „подхранвайки“ глобалното затопляне.
Смята се, че загубата на лед вече нарушава моделите на времето по целия свят. Според института Грантъм е възможно, макар и не категорично да се покаже, че арктическите условия през 2018 г. са провокирали зимната буря „Звярът от Изтока“ в Европа през 2018 г., като са променили струята на въздуха високо в атмосферата.
Температурната разлика между Екватора и полюсите задвижва много от нашите мащабни метеорологични системи, включително струят. И тъй като Арктика се затопля по-бързо от по-ниските ширини, има отслабване на струята на струята.
Пермафрост
Пермафрост или „вечната замръзналост“ е земята, която остава замръзнала целогодишно в продължение на две или повече години, в момента се затопля бързо. Когато температурите на въздуха достигнаха 38C (100F) в Сибир през лятото на 2020 г., температурите на сушата в няколко части на Полярния кръг достигнаха рекордните 45C (113F), ускорявайки размразяването на „вечната замръзналост“ в региона.
Пермафростът съдържа огромно количество парникови газове, включително СО2 и метан, които се отделят в атмосферата при размразяване. Почвите в района на вечния лед, който се простира на около 23 милиона квадратни километра (8,9 милиона квадратни мили) през Сибир, Гренландия, Канада и Арктика, съдържат два пъти повече въглерод, отколкото атмосферата – почти 1600 милиарда тона. Голяма част от този въглерод се съхранява под формата на метан, мощен парников газ с въздействие на глобалното затопляне 84 пъти по-високо от CO2.П
Пермафрост „ни прави голяма услуга“, като държи този въглерод заключен далеч от атмосферата. Размразяването също уврежда съществуващата инфраструктура и унищожава поминъка на местните общности, които разчитат на замръзналата земя за придвижване и лов. Смята се, че е допринесъл за рухването на огромен резервоар за гориво в руската Арктика през май, който изтича 20 000 тона дизел в река.
Гори
От 1990 г. насам светът е загубил 178 милиона хектара гори (690 000 квадратни мили) – площ с размерите на Либия. През последните три десетилетия темпът на обезлесяване се забави, но експертите твърдят, че това не е достатъчно бързо, като се има предвид жизненоважната роля на горите за ограничаване на глобалното затопляне. През 2015-20 г. годишният темп на обезлесяване е бил 10 милиона хектара (39 000 квадратни мили или приблизително размерът на Исландия), в сравнение с 12 милиона хектара (46 000 квадратни мили) през предходните пет години.
„Глобалните горски площи продължават да намаляват“, казва Бони Уоринг, старши преподавател в Института Грантъм, отбелязвайки, че има големи регионални различия. „Ние губим много тропически гори в Южна Америка и Африка [и] възвръщайки умерените гори чрез засаждане на дървета или естествено регенериране в Европа и Азия.“
Бразилия, Демократична република Конго и Индонезия са страните, които най-бързо губят горска площи. През 2020 г. обезлесяването на тропическите гори на Амазонка нарасна до 12-годишен връх.
Около 45% от целия въглерод на сушата се съхранява в дървета и горска почва. „Почвите в световен мащаб съдържат повече въглерод, отколкото всички растения и атмосфера, взети заедно. Когато се изсичат или изгорят горите, почвата се нарушава и се отделя въглероден диоксид.
Световният икономически форум стартира кампания тази година за засаждане на един трилион дървета за усвояване на въглерод. Въпреки че засаждането на дървета може да помогне за премахване на последните 10 години емисии на CO2, то не може да реши самостоятелно климатичната криза, според Уоринг.
„Защитата на съществуващите гори е дори по-важна от засаждането на нови. Всеки път, когато една екосистема е нарушена, виждате как се губи въглеродът“, казва тя.
Позволяването на горите да растат естествено и пренастройването на огромни площи земя, процес, известен като естествено регенериране, е най-икономически ефективният и продуктивен начин за улавяне на CO2 и увеличаване на цялостното биологично разнообразие.
Освен че показват колко много се е променил климатът, тези пет климатични показателя посочват и пътя към решенията, които могат да ограничат глобалното затопляне до по-безопасни нива до края на века.
Както Гутериш отбеляза в речта си за състоянието на планетата през декември: „Нека бъдем ясни: Човешките дейности са в основата на нашето слизане към хаоса. Но това означава, че човешкото действие може да помогне за решаването му.“
