Роден съм и израсъл на село. Моите съселяни чакаха с нетърпение 9-и септември. Щото на тая дата си вадехме картофите. Голяма част от хората не ходеха на този ден на работа, децата още не бяха тръгнали на училище и на 9 септември, докато една част от нацията вееше байраци и след това ядеше кюфтета у дома и по бирариите, ние в Самоковско вадехме „компиро“.
Към края на социализма 9-и септември беше се напълно вписал в битово-празничната култура и се беше десакрализирал. Тоест, голяма част от българите гледаха на този „празник“ както сега гледат на Великден и на Гергьовден – да хапнем и да пийнем.
Когато Живков падна, дори самите комунисти, не битовите, а върхушката на комунистическата партия, не жалеха за този „празник“.
В първите години след 89-а 9 септември беше повод да се каже давената половин век истина. На тази дата през 1944 е свалено с военен преврат законното правителство на България, след което започва систематично избиване на всеки, който би могъл да е опасност за идващата комунистическа власт.
Тогава никой не поставяше под съмнение тези факти. Понеже са факти.
В първите два-три месеца след установяването на отечествено-фронтовската власт са избити от комунистите без съд и присъда между 20 и 30 000 българи.
Следват т.нар. Народен съд, произнесъл почти 3000 смъртни присъди, референдум за република, проведен под съветска окупация, национализация на индустриалната и едрата градска собственост, национализация на земята, концлагери, през които минават между 200 и 300 000 души и плътно залепване за Съветския съюз, довело до загуба на национален суверенитет, каквато не е имало от турското робство.
Тогава, в първите години след 89-а по тези факти нямаше спор.
Реабилитацията на 9 септември започна някъде след 94-а година, по Виденово време. Комунистическата партия имаше абсолютно мнозинство, но нямаше никаква идея какво да прави.
Разбира се, върхушката около Виденов имаше ясна идея – да открадне каквото може, което малко се различава от идеите на дошлите на власт на 9 септември хунвейбини (червеногвардейци). Ама с такава идея избори, па макар и в само номинална демокрация, не се печелят.
И понеже (пост)комунистите не можеха да покажат нещо реално, се врътнаха обратно към комунизма, към Тодор Живков, морето за всички, безплатното здравеопазване, безплатното образование и други такива работи.
Оттам нататък „независимите“ медии свършиха останалото.
И сме се върнали в отправна точка. Самоковци пак си вадят компиро. В София пак се веят червени – и редом руски и съветски – знамена.
А България е загубила още четвърт век.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
