Дълголетието в животинското царство обикновено се свързва със слонове, костенурки, китове и други големи животни, които се характеризират с бавен метаболизъм, но малко хора знаят, че най-обикновеният градски гълъб може да живее до 35 години, а селският ням лебед да достигне до преклонните 70.
Максималната продължителност на живота обикновено се приема като средна величина сред 10% от най-възрастните открити представители на вида. Ето някои факти за заемащите първите три места в класацията за най-дълголетните представители на земната фауна.
Гренландска акула, 300 години
Подобно на някои китове, гренландската акула води много премерен живот в ледените води на Северния Атлантик, няма естествени врагове и според някои проучвания е в състояние да доживее до 300 години. Прави впечатление, че пубертетът при тази риба настъпва на възраст около 150 години и дори по-късно.
Галапагоска костенурка, 250 години
Костенурката от остров Галапагос, известна още като костенурката слон, е най-голямата костенурка, оцеляла до наши дни. Това би могло да не се случи, тъй като през 19 век европейските моряци са използвали тези влечуги като запас от месо за дългите си пътувания, като по този начин са унищожили около 200 000 индивида. В плен костенурката от Галапагос живее около 170 години, но има случаи, когато възрастта на отделните индивиди е била изчислявана на повече от четвърт век.
Бавноходка /тардиград/, 200 години
Това миниатюрно, дълго около милиметър животно, се счита от повечето изследователи за принадлежащо към реда на членестоногите, въпреки че тази класификация поражда известни спорове. Средната продължителност на живота на тардиградите е около 200 години, но те предизвикват повишен интерес към себе си с други свои удивителни способности.
Факт е, че този миниатюрен организъм е в състояние да продължи да функционира в условия, които са фатални за по-голямата част от другите живи същества. В хода на различни експерименти на Земята и в космоса тардиградите са били охлаждани в течен кислород до -193 градуса по Целзий в продължение на 20 месеца и в течен хелий до -271 градуса в продължение на 8 часа, варени при +100 градуса в продължение на един час, облъчвани са с въглероден диоксид, с ултравиолетови лъчи и радиация, 1000 пъти по-висока от леталната доза за хората. При тези условия бавноходките не само оцеляват, но продължават да се движат, хранят и дори да се размножават.
