Има кадрови решения, които са просто кадрови решения. Има програмни промени, които са просто програмни промени. Но има и моменти, в които едно име, свалено от телевизионния екран, се превръща във въпрос към цялото общество. Случаят с журналиста Георги Ангелов вече е точно такъв.
На 9 септември дългогодишният водещ на „История.БГ“ съобщи, че е уведомен от програмния директор на БНТ, че повече няма да води предаването и няма да бъде негов редактор. Свалено е и другото предаване, което водеше по БНТ 2 – „До Европа и напред“. Самият Ангелов заяви, че ще оповести аргументите, когато ги получи писмено, защото в противен случай всичко останало би било спекулация. И добави една много по-тежка фраза: „това е наистина ефективен начин да бъда накаран да млъкна“.
Отговорът на БНТ беше, че програмата е в процес на обновяване и че обществената телевизия не се разделя с дългогодишните си журналисти. Според позицията на медията Ангелов остава част от БНТ и от него се очакват идеи за културно-образователното съдържание.
Формално това обяснение може да звучи административно издържано. Само че обществената телевизия не е обикновена администрация.
БНТ не принадлежи на генералния си директор. Не принадлежи на програмния си директор. Още по-малко принадлежи на правителството, на президента или на която и да било политическа сила. Тя се издържа с обществени средства, за да служи на обществото. А когато от екрана изчезне журналист, известен с критичните си позиции и с неудобните си въпроси към управляващите, „обновяваме програмата“ просто не е достатъчен отговор.
Затова реакцията излезе извън рамките на обичайния медиен спор. Последваха остри коментари от граждани, журналисти и общественици, а казусът вече има и политически измерения. „Да, България“ поиска конкретен отговор има ли професионална причина за отстраняването на Ангелов, или критичното му отношение към властта е станало непоносимо. Партията предупреди и за далеч по-опасния ефект – автоцензурата, при която журналистът започва предварително да пресмята дали следващият неудобен въпрос няма да му струва предаването или професионалното бъдеще.
„Продължаваме промяната“ поиска изслушване на генералния директор на БНТ Милена Милотинова и председателя на СЕМ Габриела Наплатанова. Асен Василев постави въпроса през самото съдържание на „История.БГ“ – никой няма право да редактира историята според това кой е на власт.
И тук спорът престава да бъде само „за Георги Ангелов“.
Защото свободата на словото рядко изчезва с гръм и трясък. Обикновено първо идва „програмната промяна“. После „новата концепция“. После „оптимизацията“. Един водещ се оказва неподходящ. Друго предаване – ненужно. Трети журналист разбира посланието, без някой изобщо да е необходимо да му се обажда. Така се ражда автоцензурата.
И точно затова историята на пропагандата трябва да се познава внимателно. Опитът на Европа показва, че ограничаването на свободата рядко започва с най-драстичните си проявления. Често първите стъпки са свързани с постепенно овладяване на публичното пространство – медиите, културата и езика, чрез който обществото разбира и обсъжда действителността. Историята на нацистка Германия и ролята на пропагандната машина на Йозеф Гьобелс са крайният и най-мрачен пример за това докъде може да стигне подобен процес.
Това не означава, че днешна България е нацистка Германия, нито че всяко спорно кадрово решение в телевизията е начало на тоталитаризъм. Подобно твърдение би било исторически несъстоятелно. Означава обаче нещо друго и много по-важно: демокрацията е длъжна да разпознава механизмите, преди да е станало късно.
Медиите са сред първите институции, към които посяга всяка власт, изкушена да замени контрола от обществото с контрол над обществото. Именно затова случаят „Георги Ангелов“ трябва да бъде изяснен докрай.
Не с общи приказки за „надграждане“. Не със словесни конструкции, в които човекът хем е част от телевизията, хем вече няма предаванията, чрез които зрителите го познават. А с конкретни отговори.
- Какви са професионалните основания за решението?
- Кой го е предложил?
- Кой го е одобрил?
- Какви са критериите, по които Георги Ангелов вече не трябва да води „История.БГ“?
- И имало ли е политически натиск – пряк или косвен?
Тези въпроси не са атака срещу БНТ. Точно обратното – те са защита на БНТ като обществена медия.
Властта също дължи отговор. Не защото трябва да назначава или защитава журналисти – напротив, именно защото няма право да го прави. Управляващите трябва ясно да покажат, че критичният журналист не е враг на държавата. Че неудобният въпрос не е нелоялност. Че обществената телевизия не е пресцентър на Министерския съвет.
Има и един въпрос, който е по-важен от съдбата на едно предаване и дори от професионалната съдба на един журналист:
Каква БНТ искаме? Телевизия, в която журналистът гледа към властта, преди да зададе въпроса? Или телевизия, в която властта знае, че ще трябва да отговори на въпроса?
Разликата между двете е разликата между държавна телевизия и обществена медия. А гражданите плащат за второто.
Историята многократно е показвала колко опасно става, когато обществото започне да приема мълчанието за нормално. Първо изчезва един глас. После останалите започват да говорят по-тихо. А накрая властта вече няма нужда да забранява нищо. Всички са разбрали какво не бива да казват.
