Тази сутрин от Министерския съвет дойде тревожната новина, че началникът на политическия кабинет на премиера Бойко Борисов – Деница Желева е дала положителен тест за коронавирус.
„Съгласно протокола на Столичната регионална здравна инспекция всички контактни лица са тествани и карантинирани тази сутрин до излизане на резултатите от пробите”, съобщиха от пресслужбата на МС.
Сред контактните лица на Желева е и премиерът Бойко Борисов. Информацията, че министър-председателят е под карантина дойде в момент, в който депутатите от опозицията настояваха той да дойде в пленарната зала, за да представи новите си министри. Председателят на НС Цвета Караянчева обяви, че премиерът няма да присъства на заседанието, но не обясни защо, което даде повод на опозицията да заподозре, че премиерът не иска да уважи най-висшата държавна институция в една парламентарна република.
В ранния следобед обаче излязоха повторните тестове и на Желева, и на Борисов, които се оказаха отрицателни.
Това даде повод за размисъл колко надеждни всъщност са тестовете, които се правят у нас, щом като в най-реномираната лаборатория в страната – тази на ВМА – се получава подобен парадокс: сутринта тестовете са положителни, а вечерта – отрицателни.
Колко теста трябва да се направят, за да смятаме резултата за верен?
Счита се, че човек е заразен с коронавирус, когато PCR тестът му е положителен. Но колко теста трябва да се направят преди или след това, докато излезе „верния резултат”. Кой резултат е верен всъщност? Защото чуваме както за фалшиви положителни (както е в случая на Желева очевидно), така и за фалшиви отрицателни (това бе мотивът, в началото на пандемията, на Националният оперативен щаб да отрече т.нар. бързи тестове).
Преди няколко дни, в телевизионно интервю, зам.-директорът на Националния център за заразни и паразитни болести проф. Ива Христова също потвърди, че тестовете не са 100% перфектни. Според нея обаче, по-голям шанс имало тестът да даде фалшиво отрицателен резултат, отколкото фалшиво положителен.
И пак според нея, шансът за фалшиво отрицателен е лошо взет материал, ниска чувствителност. Но фалшиво положителен е много трудно да се получи, допълни тя.
Тя посочи кога е възможно да се получи положителен резултат за COVID-19 и при повторно тестване – отрицателен.
„При заразяване вирусът е в клетките на горния респираторен тракт, където се изследва. Той, навлиза в клетките, размножава се и започва да се отделя със секретите. Това е моментът, в който тестът хваща вируса”, обясни Христова.
Въпросът обаче е колко надеждни са резултатите, които ежедневно ни се съобщават? Възможно ли е тези 300 положителни проби днес също да са фалшиво положителни като на Деница Желева? Или останалите над 4 000 теста да са фалшиво отрицателни?
