Социологът Кольо Колев е роден през 1956 г. Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е социална психология и социология. През 1994 г. учредява частната агенция „Медиана“, която оглавява до днес.

Г-н Колев, изследването на „Медиана”, което публикувахте, показа, че голяма част от българите не биха подкрепили правителство на ГЕРБ. Но все пак ако изборите бяха днес ГЕРБ все пак ще има преднина пред БСП. Как си обяснявате този феномен- хем българите не искат правителство на ГЕРБ, хем ще гласуват за ГЕРБ?

Причината е, че голяма част от избирателите търсят алтернатива  въобще на политиката, на политическото представителство. Вън от БСП, вън от ГЕРБ. На тях им е дошло до гуша от ГЕРБ, но на въпроса кой тогава. Те се чудят и отговарят никой едва ли не. По тази причина т.нар гласове за промяна са много, но са разпръснати. Те не са концентрирани около една политическа сила. Докато симпатизантите на ГЕРБ са силно концентрирани и силно мотивирани да гласуват за своята партия. В тях те виждам разбира се и своите икономически  интереси, това да не ги изгонят от работа, което разбира се силно ги мотивира. От една страна имаме много силно недоволство  и негативизъм по отношение на управелнието на ГЕРБ, а от друга имаме силна консолидация на симпатизантите на ГЕРБ. В резултат, на което се получава и това, за което ме попитахте.

За първи път избирателите получават възможност и за лява, и за дясна алтернатива – в случая „Отровното трио” с Мая Манолова и „Демократична България”. Ще се възползват ли от тази нова ситуация или ще имаме отново основното противопоставяне между ГЕРБ и БСП?

Определено основното разпределение няма да е ГЕРБ-БСП. Още повече, че ясно се вижда появата на още една политическа алтернатива в лицето на Слави Трифонов. Смята се, че тя е вън от всичко до момента или както пее Слави Трифонов ”време е най-накрая някой да изхвърли боклука”. И това много въодушеви голяма част от избирателите. Така, че нямаме само класическото разделение ГЕРБ-БСП. БСП според мен прави огромна грешка като непрекъснато повтаря „само ние сме в състояние да мехнем ГЕРБ”. Това не е вярно. Не сте вие. Това са избирателите, които са различни по политически пристрастия. Но те само съюзени могат да махнат концентрирания и мотивиран ГЕРБ. Така, че да някои разбира се ще изберат  Мая Манолова и „Отровното трио”, други – БСП, трети-т.нар „градска десница”. И тези гласове ще се пръснат, но въпросът е какво се прави след това. Дали може тези гласове да бъдат обединени в името на отстраняването на ГЕРБ от власт и промяна или тези гласове „де факто” ще останат така висящи и няма да могат да се реализират в името на тази идея.

Според Вас разпръснат ли ще бъдат вотът на хората от протестите от лятото и смятате ли, че те ще гласуват доверие на коалицията „Мутри вън!”?

До голяма степен те не гласуват доверие на никой. Затова казах, че има голям негативизъм по отношение на политиката, на т.нар политически елит. Нещо, което не е характерно само за България. Партията на Макрон например е извън ширещото се популярно ляво-дясно. Такава е и „Подемос” в Испания. В съседните страни също имаме аналогични процеси. Така, че има търсене на политическа алтернатива въобще. Дали протестът е обединен? Да, обединен е. Хората казват ако на изборите се гласуваше да остане ли ГЕРБ или да се махне сигурно съотношението на силите щеше да бъде смазващо. Приблизително 20 на 55-60%. Само, че не можеш да гласуваш кой да остане и кой да си ходи, а трябва да гласуваш кой да те управлява. Ето тук вече започва големият разнобой. Все повече се налага идеята абе тези да се махнат, ама ако може никой да не идва. Нещо, което също е невъзможно в един демократичен процес. Така, че от една страна гласовете на протеста са обединени в желанието си за промяна, но са разединени от идеята кой да бъде политическият субект, който  ще извърши тази промяна. И не могат да намерят общото помежду си.

Как се коментирате ролата на Слави Трифонов. Има ли опасност той да се превърне във втория Марешки – патерица на ГЕРБ? 

Вижте, българският избирател, а и социолозите и те като избиратели са свикнали да бъдат лъгани. Така, че дали е възможно някой да предаде четата, да бъде първоначално адепт на промяната, но същевременно да отиде и да пристане на управляващите? Да, възможно е. Не съм сигурен, че ще се случи, но е напълно възможно. Гледайки разпределението на силите към момента единственият шанс за съставяне на правителство  е някой да предаде четата. Слави Трифонов да пристане на управляващите, ВМРО да се съгласи да управлява с ДПС. Ето такива някакви странни комбинации. В противен случай е много трудно да си представим как би могло да се сформира работещо мнозинство.

Как ще коментирате призива на Лютви Местан хората, които биха гласували за ДОСТ да гласуват за „Демократична България”?

ДПС най-накрая се отърси от вътрешната си конкуренция. Това бяха няколко опита, инспирирани от официалните турски власти да се създаде конкуренция на ДПС. Но видяхме на последния конгрес на ДПС едно приветствие от Ердоган. Така, че мисля, че в момента ДПС ще бъде единствената политическа формация, която ще играе на терена на българските турци. Всички останали бивши симпатизанти на ДОСТ и на другите едва ли ще имат някакво значение.

Очаквате ли политическа криза след изборите предвид всички неща, които изброихте?

Категорично да. Ще бъде много трудно съставяне на работещо мнозинство. Нека приеме,че „някой ще предаде четата” и ще се стигне до такова. Това ще предизвика взрив от недоволство в обществото. Такова управление ще бъде временно и доста нетрайно, а е по-вероятно и да не се състави.

Как оценявате организацията на изборите, проблемът с машините? Ще има ли отново огромен брой невалидни бюлетини?

Когато стане дума за организация, особено в български условия, нещата са трагични. За машините – чудят се къде да го сложат, какво да ги правят; администрацията – не се знае дали е подготвена за предизвикателствата, с които ще се сблъска. По-скоро текат общи пожелания и уверения, че всичко е наред. Прогнозирам доста сериозни проблеми и трусове във връзка с организацията около изборите – както с машинното гласуване, така и с отчитането на гласовете. Например за мъртвите души – причините са както субективни, така и обективни.

Основният проблем е корпоративният вот и липсата на контрол и контролно  преброяване, но на самите бюлетини, а не на протоколите. Определено има още път, който трябва да извървим.

Какво ви е мнението за тежестта на вота на българите от чужбина?

Принципен противник съм на правото на глас на хората, които постоянно живеят в чужбина. Привърженик съм на принципа на уседналост. Нямам против сънародникът ми в Мелбърн, но не смята, че той ще търпи и меда и жилото на своя избор. Тези, които сме тук ще се наслаждаваме и на позитивите и на негативите. Това важи особено за парламентарни избори. При президентските, например, където се избира символът на нацията.

Той няма да може да компенсира корпоративния, защото е незначителен по обем. Може евентуално да помогне на някоя партия да премине бариерата, но като цяло, но този вот е по-скоро символен. Още повече все още нямаме район „Чужбина”, за което се говори от години.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!