Преговорите за по-нататъшното изграждане на газопровода „Турски поток“ се водят с редица европейски страни, вкл. с Гърция и България, огласи руският премиер Дмитрий Медведев по време на визитата си в Турция. Обясни, че в рамките на проектът се планират два пътя за газови доставки : единият е изцяло ориентиран към турския пазар, вторият е за европейските потребители. Преговорите с европейските страни сега са именно за втория, за това да определим къде е по-добре да бъде входната точка за Европа, подчерта Медведев с уточнение, че „газопроводът не е политически, а строго икономически проект.
Автор: Илиян Василев
Очаквайте доста шум и митови всякакви по това какво ще стане, какво ще изпуснем, ако „Газпром“ вземе да подмине България, да ни заобиколи с газа от „Турски поток“. За митовете – след малко. А сега казвам само, че е в ход мобилизиране на проруската мрежа, която предстои да ни залее „информационно“ със страхове, неувереност, с откровени алтернативни факти, за да бъдем шокирани от ставащото и неслучващото се с „Турски поток“ изобщо, свързано с Европа, конкретно и с България.
Ето ги и митовете, лесно предвидими.
Първи мит – ще спрем транзита през Украйна.
Втори мит – тръбите на Транс-Балканския ще останат празни и ще се лишим от транзитни такси ( годишно са под 200 млн.лв).
Трети мит – без руски газ транзитната ни система умира, включително умират приходите, парите за България.
Четвърти мит – сръбският интерконектор е приоритет.
Пети мит – руският газ като влезе в Турция ще влезе в ЕС, ако не влезе през нас, ще е през Гърция.
Това е положението, други посоки на мислене и други опции няма. Митовете затварят темата.
Но не е така. Важно е информирано да сме наясно, че в цялото това говорене отсъства обективност, липсва обективната, балансирана и най-вече професионална оценка, която бива изтвана от пропагандните щампи и от абстракние, лишени от конкретност внушения.
И най-вече – отсъства важното, най-важното: няма я истината за алтернативите, няма го анализът за алтернативните стратегически работещи решения, за тенденциите и за реалните нови, изключителни възможности за натоварване на преносната и транзитна мрежа и на газохранилището с алтернативен и конкурентен на Газпром газ.
По тази тема е абсолютна тишина.
Докато в същото време се завихря вълната за всяване на паника, че отвъд и без „Газпром“ за България шанс няма. И поради това трябва да сме готови на всякакви жертви и подаръци. За алтернативите, за актуалните възможни и верни решения „няма време“ за мислене. Стратези и държавници имат друг, истински важен дневен ред, за стабилността.
Иначе само за сведение и като финал – онези 160 млн. лв., които вземаме от „Газекспорт“ за пренос на 16 милиарда кубически метра газ, можем ние, България да получим от два пъти по-малко пренесени количества, но по пазарни тарифи.
Где тоз късмет…. „Газпром“ да освободи капацитети в Транс-Балканския газопровод! Но не, няма да ни огрее. Защото случи ли се, буквално за година – две тези капацитети ще бъдат ангажирани от други. За повече пари.
