Координирани мрежи в TikTok и Facebook изкуствено усилват политическо съдържание в навечерието на изборите в България. Новият доклад на TikTokcracy Tracker очертава разпределен модел на манипулация, обхващащ почти целия политически спектър, в който различни политически сили използват сходни механизми за влияние онлайн.
Тест в реално време: Как европейската защита на изборите не проработи
Balkan Free Media Initiative и Sensika публикуват втория брой на TikTokcracy Tracker – мониторинг на дигиталната информационна среда около парламентарните избори в България на 19 април
Платформите действат непоследователно и избирателно при изборни манипулации, институциите на България и ЕС реагират бавно, а играчите се адаптират по-бързо от двете. Това е един от изводите на втория TikTokcracy Tracker на Balkan Free Media Initiative (BFMI) и Sensika Technologies. Наблюденията на предизборния период върху социалните медии в България представляват тест в реално време на европейския механизъм за защита на изборите.
BFMI и Sensika документираха техниките за манипулация още в първия доклад. Сигнализираха платформите, проследиха отговора им и измериха ефекта в реално време. Резултатът на теста е: TikTok действа частично и закъсняло; Meta действа, без да разкрие какво точно е свършила; институциите не реагираха ефективно.
Манипулацията е разпределена, не концентрирана
Вторият брой на TikTokcracy Tracker обхваща периода 16 март – 12 април 2026 г. В него е документирано използването на координирани мрежи в TikTok и Facebook и има данни за изкуствено усилване на видимостта на публикациите при пет от основните политически сили, участващи в изборите. Методите и платформите се различават – от създаването на структурирани TikTok мрежи до използването на мрежи от Facebook групи и страници. В тези, агитиращи за Румен Радев, има стари групи, които са преименувани. Част от тях са били проруски, а други са използвани от други партии или са промотирали търговски дейности. Присъствието на подобни модели в практически целия конкурентен спектър е устойчива характеристика на информационната среда около тези избори.
Това не е „румънски момент“. Манипулацията в България не е концентрирана около един кандидат, поддържан от единна координирана мрежа.
TikTok: действие с измерим, но непълен ефект
TikTok закри 34 акаунта, свързани с ДПС-Ново начало – партията на Делян Пеевски, който е санкциониран по американския Магнитски закон. Закрити са и 5 страници за имперсонация – акаунти, които са се представяли за друго лице или за официален акаунт. В официалното си изявление платформата потвърди, че мрежата е „създала неавтентични акаунти с цел изкуствено усилване на наративи в подкрепа на политическата партия ДПС-Ново начало в контекста на парламентарните избори в България“. Данните показват, че броят на потребителите, до които е достигало съдържанието на Прогресивна България и на ДПС-Ново начало в социалните мрежи, е спаднал с около 50%.
В същия период акаунти около Възраждане и МЕЧ започнаха да регистрират аномални показатели.
Meta: действие без прозрачност
Meta не е направила публично изявление за конкретни действия около българските избори. В официалната си позиция пред BFMI компанията заяви, че е сформирала специализиран екип с носители на български език и е действала срещу акаунти, нарушаващи правилата й, по сигнали от партньори. Компанията не разкри срещу колко акаунта е действала или по какви правила.
Документираните модели на Facebook включват мрежа от над 30 страници и групи около Прогресивна България. Сред тях има бивши проруски и такива, свързани преди с ИТН, преименувани в про-Радев собственост в няколко случая на един и същи ден.
На 6 април независимата Factcheck.bg документира мрежа от около 120 AI-генерирани фалшиви профила, координирано разпространяващи съдържание на ИТН. При някои публикации близо половината от споделянията произхождат от тези неавтентични акаунти.
Meta дефинира координираното неавтентично поведение по-тясно от BFMI и Sensika. Координирана дейност, която не разчита на фалшиви самоличности, може да остане извън обхвата на правоприлагането ѝ, дори когато е умишлена и стратегическа.
Институционалната рамка е налице, капацитетът не
България определи Комисията за регулиране на съобщенията за Координатор по цифрови услуги с изменения в Закона за електронните съобщения от ноември 2025 г. Служебното правителство поиска от ЕК да активира Системата за бърз отговор на ЕС (Rapid Response System, RRS).
RRS се активира автоматично при всички избори в ЕС сред подписалите Кодекса за поведение относно дезинформацията, но платформите не са задължени да предприемат конкретни действия по сигналите.
Единственият измерим резултат в този изборен цикъл е постигнат чрез сигнали на гражданското общество към платформите – не чрез формалните механизми на Закона за цифровите услуги. Определянето на координатор е необходима, но не достатъчна стъпка. Оперативният капацитет, необходим за реално ангажиране на платформите по реда на DSA – структурирани доказателства, достъп до данни, регулаторен натиск – не е бил изграден в темпото, което изборният календар е изисквал. Системата е активирана в отсъствие на условията, за които е проектирана.
Обратен ефект
Съобщението на правителството за активиране на RRS предизвика силна обратна реакция. Мрежа от сайтове от цял свят, свързана с RT и държавната руска машина за дезинформация, създаде наратива „ЕС се намесва в изборите в България чрез инструменти за цензура“. EUvsDisinfo – официалният инструмент на ЕС за противодействие на дезинформацията – идентифицира и опроверга твърдението на 6 април, но то не достигна до широка аудитория в България. Опровержението документира конкретната RT статия и нейното разпространение като пример за „огледално отразяване“ – техника, при която Русия обвинява в намеса тези, които документират нейните собствени манипулации. Наративът беше подхванат и от десетки български сайтове, част от които известни с разпространяването на дезинформация. Едновременното публикуване на един и същ текст говори за високо ниво на координация на няколко мрежи. Тези материали бяха разпространени допълнително и в социалните мрежи.
Фактът, че ЕС е реагирал публично на този конкретен наратив, потвърждава, че координираната дезинформационна кампания около тези избори е достигнала ниво, изискващо официален отговор.
Подменена реалност
Българите ще гласуват на 19 април в информационна среда, в която нямат надеждни средства да различат манипулираната ангажираност от автентичната политическа активност. Провалите в отговора на платформите, националните власти и ЕС носят критични уроци за бъдещи избори и за цифровото регулиране в Европейския съюз.
Още международни новини – четете тук
