Коронавирусът e като Чернобил – убива колкото Партията каже…

Китай най-сетне подаде по-подробни данни за ситуацията с коронавируса и сега основният въпрос е дали те изобщо са верни. Това съмнение пък веднага извика спомена за друга катастрофа, при която други компартия и нейните сателити криха и кривиха данни до последно, вследствие на което пострадаха много хора. Помните ли кога научихме за Чернобил? Когато бе вече късно за качулка…

Да се върнем на коронавируса. Данните са предназначени да помогнат да се получи повече информация за опасностите от корона вируса и не съдържат съществени разлики в броя на заболелите, излекуваните и оцелелите от това, което вече уж се знае. Накратко: в анализа са взети данните на 72 314 пациенти. За 44 672 от тях е потвърдено, че са заразени с новия вирус, за 16 186 има подозрения, 10 567 са клинично диагностицирани в провинция Хубей, а 889 са асимптоматичните случаи. При повече от 80% от заразените боледуването е преминало сравнително леко, 13,8% са се разболели тежко, а 4,7% от случаите са описани като критични.

На пръв поглед тези числа не изглеждат твърде тревожни, особено на фона на резултатите от други епидемии в миналото, но не бива да бъдем лековерни. Вече стана ясно, че Китайската компартия дълго е крила избухването на епидемията горе-долу по същите причини, по които руските им таваришчи в миналото се опитаха да покрият катастрофи като тази в Чернобил и си признаха едва когато стана ясно, че няма накъде да се ходи, защото всички така или иначе вече знаят. Ако някой още не е разбрал – причините са да не проличи некомпетентност и слабост на управляващите и за това, според тях, си струва да се плати дори в човешки животи.

Все още не е ясно как ще завърши страшната история с коронавируса, но е сигурно, че засега, както и при случая с Чернобил, броят на пострадалите и загиналите ще се оценява приблизително, защото точните данни ги знае само който трябва.

В Китай процесът на „самопризнание“ за нарастващия проблем бе благословен лично от император Си Дзинпин /той номинално е президент, ама властта му все повече се доближава до тази на китайските императори по мащаб/, а до този момент се процедираше в типичния за тоталитарните общества стил на запушване на устата, която говори за проблем.

Точно това се случи на превърналия се в национален герой д-р Ли Уънлян. Неговата история казва всичко.

Той е работил като офталмолог в Централната болница в Ухан, където забелязал седем случая на заболяване, което според него прилича на вече познатия тежък остър респираторен синдром (ТОРС или SARS). На 30 декември изпратил съобщение до колеги лекари в чат група, в което ги предупредил да носят защитно облекло, за да се предпазят от инфекцията.

Четири дни по-късно д-р Ли е привикан в Бюрото за обществена сигурност, където му е казано да подпише документ, в който се казва, че е „направил неверни коментари“, които „силно са нарушили социалния ред“. Ли е един от осемте души, за които полицията съобщи, че са разследвани за „разпространение на слухове“ заради това, че са предупредили за новия вирус. По-късно местните власти се извиниха на лекаря.

През януари самият той също се разболява. Симптомите му – кашлица и треска – бързо се влошават. На 30 януари той е диагностициран с мутиралия щам на коронавирус. Според „Свободна Европа“, когато в началото на февруари докторът почина от болестта, новината предизвикала такава обществена реакция в социалните мрежи, че в англоезичният китайски официоз „Глобъл таймс“ новината била премахната и заменена със съобщение, че превърналият се в народен любимец мъж е в критично състояние и е подложен на терапия, която цели да го поддържа жив. Впоследствие все пак смъртта му бе обявена, но станалото говори за манталитета на китайските управляващи комунисти, който не ги различава от съветските им предшественици по времето на чернобилската катастрофа.

Ясно е защо  и досега не сме сигурни какъв е броят на жертвите и заразените в самия Китай. Няколко десетки хиляди случая не изглеждат опасно много, но защо тогава мерките са така свирепи и непрекъснато идват сведения за мъртви улици в град Ухан, за неработещи институции и държавни ваканции? Всичко това говори за мерки срещу една опасност, която е много по-голяма от това, което е признато пред света, още повече, че макар и трудно, в медиите се промъкват сведения на очевидци, които говорят за една много по-мрачна картина на напрежение, недостиг на медицински средства и лекари в борбата с епидемията и за огромно множество нерегистрирани случаи.

Ясно е, че властта в многомилионен Китай държи повече на имиджа, отколкото на човешкия живот и смята, че някоя и друга хилядарка мъртъвци повече е напълно оправдана в сравнение с перспективата да се признае, че прехвалената китайска държава и компетентното й ръководство имат трудности да се справят  с една епидемия.

Така че ние може да цитираме китайските данни на воля, но едно трябва да е ясно – коронавирусът убива само толкова, колкото Партията каже. Абе като едно време…

За останалите страни остава само да се кръстят /който е християнин/ и да се надяват, че действията на китайските власти ще се окажат на нивото на претенциите им за компетентност и усилията ще са насочени предимно към борба с болестта и по-малко към замазване на очите на света и на собствените поданици.

Че инак ако тръгне това нещо, цяло село ще пламне…