Европейски съвет

Когато утре лидерите на ЕС-27 се съберат в Брюксел, ще бъдат подготвени за очакван шок. След пет месеца на дистанционна дипломация чрез видеоконференция, президентите и премиерите отново ще се изправят лице в лице. Въпреки че, разбира се, това не означава, че ще се погледнат очи в очи, пише Би Би Си.

Очаквайте изобилие от маски на лицето и множество прояви на социално дистанциране, които ще станат част от доста очевидното политическо дистанциране, появило се в дългите месеци на блокиране.

И не само гледката на лидерите на ЕС, виждайки се на живо, е очаквана, а и проблемите, с които ще се сблъскат.

Какво трябва да решат?

Като цяло срещата на върха е свързана с пари: те трябва да утвърдят бюджета на ЕС от около 1 трилион евро за периода, приключващ през 2027 г., и в същото време да постигнат разбирателство по амбициозния фонд за възстановяване в размер на 750 милиарда евро.

За големите брюкселски институции, Европейската комисия и Съвета на ЕС, ще има голяма част от всичко това – не на последно място и заради тяхната централна роля в европейския политически живот.

След като пандемията от коронавирус удари Европа по-рано през годината, държавите-членки отговориха не като единно образувание под ръководството на Брюксел, а нация по нация, като всяко правителство постави на първо място интересите на своя народ.

Границите бяха затворени с малко или никакви консултации, бяха въведени спешни икономически мерки без централна координация и когато Италия поиска спешна медицинска помощ, реакцията беше разочароваща.

Нещата се подобриха постепенно – германските болници лекуват френски пациенти например – но Брюксел е категоричен, че точно когато е изгубил контрол, докато Европа е в криза, собствената му централна позиция ще бъде възстановена с възстановяването на континента.

За това ще са нужни пари, и то много.

Кои са „пестеливите“?

Една от вечните истини на политическия живот в Брюксел е, че скъпите програми за харчене са по-популярни в страните, които очакват да получат пари от тях, отколкото в страните, които се очаква да ги финансират.

Холандският премиер Марк Рюте често се представя като главен говорител на т. нар. „пестелива четворка“, в която страната му е в съюз с Австрия, Швеция и Дания.

Заложете и на Финландия, и ще имате пестелива петица, решена да ограничи размера – и следователно амбицията – на всяко увеличение на бюджета.

Финландският премиер Сана Марин каза, че нейното правителство иска „по-ниско общо ниво (на бюджета) и по-добър баланс между заеми и субсидии (при фонда за възстановяване)“.

Да сравним това с мнението на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, който представя противоположната гледна точка с възхитителна яснота: „Ако искаме да бъдем много амбициозни, ще ни трябват повече ресурси“.

ЕС се изправи пред много предизвикателства, преди Covid-19 да настъпи, разбира се – Брекзит, изменението на климата и продължаващото предизвикателство на миграцията от юг.

Но този проблем в областта на парите е различен – става въпрос за обхвата и мащаба на амбициите на ЕС, които се простират далеч отвъд това десетилетие и може би задават тон за години след това.

Кой трябва да получи парите?

„Ключовото тук е“, каза пенсиониран дипломат, „способността на институциите на ЕС да се хванат и да превърнат кризата във възможност“.

Може да не е от полза за всичко това, че институциите са в сравнително неопитни ръце – бившата министърка на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен в Комисията и доскорошния премиер на Белгия Шарл Мишел в Съвета.

Но е справедливо да се отбележи, че предизвикателствата около тези преговори за бюджет биха затруднили дори на най-опитните от екипите. Това е така, защото в случая не става въпрос за проблем, който може да бъде решен чрез удържане на многогодишния бюджет под 1,1 милиарда евро или чрез сваляне на няколко милиарда от фонда за възстановяване.

Трябва ли парите просто да бъдат отправени към нуждаещите се или трябва да има някакъв контрол в прилагането на помощта и надзор за това къде отиват парите?

Протестът на Юга

Южните и източните държави-членки негодуват срещу всякакви индикации, че по-богатите и някак по-„пораснали“ икономики на Север и Запад им казват как да управляват своите дела.

И още по-голямо противоречие буди – трябва ли раздаването на средства да бъде обвързано с политически ценности?

Мнозина в Брюксел смятат, че страни като Полша и Унгария трябва да получат пари, само ако се откажат от политиките за съдебната реформа, които техните критици разглеждат като посегателства над върховенството на закона.

Унгарският лидер Виктор Орбан вече осигури подкрепата на своя парламент, за да наложи вето на целия бюджет, ако направи връзка между парите и морала.

В ерата на Брекзит не се чува глас за Великобритания във всичко това. Разбира се – отсъствието й може да отслаби фискалните консерватори, но може и да опрости целия спор.

Не очаквайте бързи решения или кратки дискусии – в графика на институциите има място за още една среща на върха преди края на месеца.

Лидерите на ЕС трябваше да изчакат пет месеца за тази среща на върха – това е достатъчно показателно, че няма да трябва да чакат толкова дълго за следващата.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!