Джок Полфрийман
На снимката: Джок Полфрийман

Само преди дни убиецът на студента Андрей Монов, австралиецът Джок Полфрийман, бе предсрочно освободен от затвора и това отприщи поредна вълна от негодувание в обществото, което е особено чувствително на тема действия на съдебната система. Повечето българи са убедени – и основание за това им дава осъдителната присъда – че австралиецът е хладнокръвен убиец и пускането на такива предсрочно е безобразие. Съпротивата на роднините на убития срещу решението също бе нещо очаквано и те подадоха жалба във Върховния касационен съд за възобновяване на производството по условно предсрочно освобождаване. Главният Прокурор Цацаров я разгледа и внесе искане за възобновяване на производството по делото, отмяна на определението и спиране на изпълнението.

Видимо с просто око е, че Полфийман е заплашен от нещо, което доста прилича на фарса с първото пускане на Иванчева под домашен арест, когато в рамките на ден тя бе пусната от съда и после това бе отменено.

Перипетиите в действията на българския съд не са нещо ново. Неприятното е, че доверието на обществото дори в тази институция е ниско и едно съдийско решение се възприема за правилно само ако е в унисон с обществените настроения, но не и ако им противоречи. В тази връзка не бива да се подминава грозната помия, с която бе залят в социалните мрежи тричленният съдебен състав, пуснал Полфрийман, и особено председателя му Калин Калпакчиев.

Оставката на последния бе поискана и от улицата – на протеста на „Атака“ срещу предсрочното освобождаване. Не изглежда случайно, че лидерът й Волен Сидеров избра именно този протест, за да обяви кандидатурата си за столичен кмет. Други националисти – тези от ВМРО – даже посъветваха какво да се предприеме, за да се анулира решението. Младежката им организация внесе във ВСС искане за дисциплинарно производство срещу съдебния състав на Калпакчиев. Целта е, ако бъдат установени нарушения, делото да бъде гледано от друг състав.

„Наясно сме, че ВСС не може да разпореди, но може да нареди проверка и да повлияе за вземане на правилното решение“ – заяви Михаил Петров от младежката организация, цитиран от бТВ.

Ако съпротивата на опечалените родители на убития е разбираема и никой не може да ги обвини, задето действат, подтиквани от мъка, то дали този младеж се дава сметка, че говори за пряка манипулация на работата на съдебната система? И на какво основание някой извън съда определя „правилното решение“?

Трайната тенденция на всезнайковщина от страна на политиканстващите среди в българското общество е тревожна, но още по-неприятното е, че другата гледна точка по случая – тази на обвинения и осъден чужденец – почти липсва, да не казвам, че хич никаква я няма в медийното пространство. И това е така, въпреки че станаха известни редица особени обстоятелства, които най-малкото поставят въпросителна пред интерпретацията на случая с убийството на Монов.

Преди ден Калин Ангелов, адвокатът на Джок Полфридман, публикува във „Фейсбук“ кадър от видеозапис, който, по думите му, показва, че австралиецът всъщност е действол при самоотбрана. Ето как адв. Ангелов осветлява случая:

Много хора ме питаха, как мога да защитавам „хладнокръвен убиец“ като Полфрийман. Нека отговоря и по този въпрос, който е напълно отделен от въпроса за неговото УПО:

След като се запознах с материалите по делото, установих, че обществената оценка (хладнокръвен убиец) не отговаря на истината.
През онази трагична нощ Джок Полфрийман не е нападнал с намерение да убие 16 нищо неподозиращи младежи, с единствената цел да покаже на българското общество колко не го уважава (в какъвто смисъл е обвинението и присъдата му). Преди намесата на му, 13 от тези младежи нападат двама случайни минувача, като основно се съсредоточават върху един от тях (на картинката е червеното кръгче). Настигат го около входа на метрото при Булбанк, където го повалят на земята и започват да ритат и бият. Именно в негова защита се намесва Полфрийман.Интересно е че никой от групата по-късно не казва за това преследване.

То обаче е заснето от видеонаблюдението, но файлът с него е напълно игнориран от съда; видео-техническата експертиза не вижда това преследване; Не ѝ е зададен въпроса за движението на Андрей Монов и на Джок Полфпийман, за движението на другите момчета; самият файл не е даден на защитата, за да се запознае задълбочено с него. Защитата го е гледала за първи и единствен път едва в съдебната зала – на малък лаптоп, пред който са се сбутали и защита и прокуратура и граждански ищци.

Трудно е да се ориентираш от едно гледане.
Аз обаче съм го гледал поне стотина пъти, идентифицирал съм и Полфрийман и Монов и някои други. Андрей Монов е момчето в синьото кръгче, а момчето в зеленото това, което започва целия конфликт.

Откакто го гледах и изследвах за мен е без съмнение, че Джок Полфрийман действа в условията на неизбежна отбрана и че ние държахме затворен един невинен човек.

Това е един коренно противоположен поглед върху случая и става много по-интересно не дали предсрочното освобождаване е основателно, а дали присъдата е била справедлива. Оттук следват и вторични въпроси, като този дали тричленният състав, одобрил предсрочно освобождаване, не е имал и вътрешни съмнения в справедливостта на присъдата, но всичко това остава в сферата на предположенията. Разбира се, всички с нетърпение ще очакваме рано или късно да бъде публикуван пълният запис, за да можем да се уверим сами кой казва истината – обвинението или защитата.

Независимо от това, ако австралиецът отговаря на всички формални критерии за предсрочно освобождаване, предвидени от закона, няма нищо нередно той да бъде освободен и обществото трябва да се научи, че ако не харесва предписанията на закона, трябва да премине през всички ЗАКОННИ процедури за неговата промяна, а не всеки според сърце си да съветва кое е правилното решение. Протестите биха били правилно насочени, ако призовават за законодателни промени, а не за промени на конкретни решения, произтичащи от закона. Но нека не се лъжем – както и да променят законите, винаги ще има недоволни.

Финалната равносметка е една – не може и двете интерпретации на случая да са истина. Джок Полфрийман или е хладнокръвен убиец /който може и да се е поправил, може и да не е – един Бог знае/, или е невинна жертва на правосъдие, ръководено от настроенията на обществеността вместо от фактите, т. е. на съдебно безобразие.

Втората възможност е особено тревожна и всички се надяваме да се окаже несъстоятелна.

Освен това ако приемаме, че българският съд е компетентен правилно да го определи като убиец, за радост на преобладаващото обществено мнение, защо не приемаме, че е компетентен и да определи дали е достоен за предсрочно освобождаване?

Докога в обществото ще намират благодатна почва гледни точки, които противоречат сами на себе си?

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!