От години е ясно, че въглищните централи у нас тровят населението, не само в региона на ТЕЦ „Марица Изток” 1 и 2, но и населените места на километри от там. Миналата година, облакът от ТЕЦ-овете стигна дори Гърция. България е на трета позиция сред страните членки на Европейския съюз (ЕС) по производство на вредни емисии на въглероден двуокис. По тази причина, през 2019г. за втори път Европейската комисия предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз заради замърсяване на въздуха.
От Брюксел посочват има трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности в югоизточната част на страната, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи в България. Там са разположени държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ и т. нар. американски електроцентрали ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“.
Досега сме чували десетки пъти обясненията на правителството, че цената на енергията, произведена от въглищните централи, е най-ниска и затова било хубаво да си ги задържим. Да, ама не. Всъщност най-евтината енергия у нас към края на 2019, идва от природния газ. Преди 4 години, действително е била произведената от ТЕЦ-овете. Но вече не е така, а поскъпването се дължи на въглеродните емисии, които страната ни плаща. Това се потвръждава и в интервю на председателят на Българския атомен форум и ядрен специалист Богомил Манчев за „Стандарт“ от 2019г.
Редица европейски държави преминаха към плавно спиране работата на въглищните централи. Само преди два дни германското правителство прие закон за постепенен отказ от въглищната индустрия до 2038 година. Планът от 202 страници предвижда срокове и обезщетения за постепенното спиране на въглищните електроцентрали.
Преди дни премиерът Бойко Борисов обаче изрази резерви по повод „Зелената сделка” на ЕС, която гласи, че то 2050 г. ЕС трябва да намали нетно на 0 процентите на въглеродните емисии, които произвежда, а това означава, че България ще трябва да затвори българските въглищни централи.
„В момента Европа произвежда 9% от емисиите в света. И какво ще стане като намалим с 5%? Глобално няма да се усети. А икономически ще трябва да дадем 20 млрд. лв. за България, за да влезем в крак. Много държави от ЕС са лицемерни. Защо? Защото си внасят стомана, например от Китай, от Индия, и казват после – ние нямаме отпечатък въглероден. Ама тя е произведена вече тази стомана. Замърсила е на няколко хиляди километра от теб. Какво си променил? Те са лицемери и аз им го казвам“, обясни Борисов.
Премиерът обаче пропусна да каже, че цената на енергията от въглищните централи вече почти не може да се сравнява с тази, произведена от възобновяемите източници. Факт е, че всички държави постепенно започнаха да се ориентират в производството на по-чиста и по-евтина енергия. Само България засега се държи „със зъби и нокти” за въглищните централи, заради които всички данъкоплатци плащаме сериозни глоби. И накрая излиза, че си плащаме, за да ни тровят, а мотивите за това са все по-противоречиви.
РАЗИСКВАНИЯТА В ПАРЛАМЕНТА
Днес в парламента се проведе разискване за бъдещето на въглищните топлоелектрически централи в България, с участието на енергийния министър Теменужка Петкова. Дискусията продължи повече от час и половина.
Единодушно парламентът задължи правителството да предприеме мерки в защита на производствения капацитет на въглищните централи, в това число и чрез увеличаване на капитала на дружеството „ТЕЦ Марица Изток” 2 от страна на БЕХ, с цел гарантиране на енергийната сигурност на страната, независимо от становището на ЕК по този въпрос.
От трибуната депутатът от БСП Таско Ерменков заяви, че въгледобива гарантира енергийната и националната сигурност на страната.
„В находището на Маришкия басейн има два милиарда тона лигнитни въглища на стойност 9 евро на тон”, посочи Ерменков.
По думите му във въглищните централи са инвестирани 50 – 60 милиарда лева, по различни оценки и те произвеждат 45% от електроенергията на страната.
„Въглищните централи само теоретично могат да бъдат заместени от ВЕИ мощности и с природен газ, но на практика това е сложно, скъпо и трудно постижимо”, посочи Таско Ерменков.
И въпреки многобройните критики към България заради това, че трови въздуха в региона с въглищните централи, от трибуната Ермеков каза, че нивата на серен диоксид от ТЕЦ „Марица – Изток“ са под екологичните норми.
Депутатът посочи, че в сектора на въгледобива и ползването на въглища са заети пряко и косвено 100 хиляди души.
От думите му стана ясно, че ТЕЦ „Марица – Изток 2 “ ЕАД не е рентабилно дружество, тъй като от години работи на загуба, като дълговете му са 1,54 млрд. лева.
В отговор енергийният министър Теменужка Петкова каза, че правителството застава твърдо зад българските въглищни централи.
„България като държава членка на ЕС следва правилата, принципите, приоритетите на ЕС в областта на енергетиката. Когато става дума за енергийна сигурност, то тя е приоритет. Нашата позиция винаги е била, че този преход откъм нисковъглеродна икономика на първо място трябва да бъде справедлив, плавен и съобразен със спецификата на всяка една държава и по никакъв начин да не поставя под риск енергийната сигурност на държавите членки. Това е нашата категорична позиция и тя е заявявана многократно“, каза още министърът.
И добави:
„В нашия интегриран план ние много ясно сме заявили, че без въглищните централи, българската електроенергийна система не би могла да функционира нормално. 2030 г., докогато е срокът за този интегриран план „Климат – енергетика“, ясно сме заявили, че ще продължим да разчитаме на тях като основна базова мощност в българската електроенергийна система“.
Петкова каза, че за правителството е важно какъв въздух дишаме, но въпреки това то ще продължи да поддържа централите, които тровят целия регион. Петкова каза, че правителството е представило аргументите си пред ЕК защо не трябва да се закриват въглищните централи. Единият бил енергийната сигурност, вторият – наличният ресурс, който дава независимост и третия – енергийната сигурност на региона.
Единствено депутатът от ДПС Рамадан Аталай се противопостави на твърдението, че централите трябва да продължат да съществуват.
„Миньор е моя татко,
миньор ще съм и аз,
само да порасна, ще видите тогаз“, рицитира Аталай.
И добави:
„Е, пораснахте. Днес ви виждат всички, само че не сте били миньори, а аз съм завършил Минно-геоложкия институт и съм миньор. Моят син не стана миньор. Моето уважение към миньорите, може би щеше по-резонно всеки един представител на Старозагорски район и с открито лице на миньорите и на работещите в ТЕЦ 2 да им каже, че вече има зелен пакт, който е факт на ЕС и ние като членове на ЕС трябва да се съобразим с всичко това, с което досега не сме се съобразили“, коментира Аталай.
Той припомни, че ЕС ще инвестира 1 трилион евро за преминаване към нулеви емисии.
И така кой печели от въглищните централи? Първо, разбира се, печелят най-вече техните собственици. Второ – печелят около 5 хиляди български работници в района на ТЕЦ-овете. Само че, не е много ясно дали са големи печеливши, защото те и децата им целогодишно дишат въглищен прах и боледуват от различни болести. А губещи са българските данъкоплатци, които фактически субсидират, чрез заплащането на вредните емисии, тези въглищни централи. Има още една особено неприятна категория, които си мислят, че печелят – това са тези политици-популисти, които използват проблема с въглищните централи за антиевропейска реторика. Така че, всеки сам може да прецени печеливши ли са или са губещи въглищните централи за българския народ.
