Навръх Великден журналистическата гилдия, както и цяла България, бяха потресени от нелепата смърт на един от най-симпатичните телевизионни журналисти – Милен Цветков. Покосен от безотговорността на дрогиран младеж, известният като непокорен и винаги защитаващ позицията си водещ влезе във водещите новини по най-тъжния повод. Очаквано, когато става дума за загубата на изтъкната и добре позната обществена личност, медиите се обърнаха към спомените и се поддадоха на умилението към харизматичния журналист и именно тук пролича една до болка позната притворност, която може да разколебае надеждите за нормализация на медийната среда.
Милен Цветков, чиято кариера почти изцяло премина в БНТ и „Нова телевизия“ беше подобаващо оплакан от колегите си в тези медии, но когато навремето бе принуден да ги напусне, в негова защита не чухме нито един различим глас, за разлика от други случаи на уволнения. Странното е, че самият той, който бе известен като доста непокорен, също не вдигна много шум по темата защо напуска. Какви основания е имал иначе непримиримият в споровете журналист да бъде дискретен – това си остава негова работа. Думата ми е, че тогава е имал по-голяма нужда от колегиална подкрепа, но не я получи от никого.
Затова пък сега и БНТ, и „Нова“ охотно и без никакво чувство за вина пускат предавания „in memoriam“ и никой няма нищо против да спомене с добро човека, който трябваше да напусне тези медии окончателно няколко години по-рано. Никой не твърди, че нелепата смърт на Милен Цветков трябваше да бъде подмината като че ли е непознат, но леенето на крокодилски сълзи след добре известните перипетии в кариерата му изглежда по-скоро като успокояване на гузна съвест, отколкото като искрена жалейка за любим колега.
Хубаво е да сме принципни и ако някой е добър професионалист, както бе възприеман Милен Цветков, да надигаме глас в негова защита, когато той се нуждае от подкрепа.
Упрекът е към колегите му. Защото когато някой почине, е лесно да спазваме принципа „За мъртвите или добро, или нищо“. Всъщност цялата максима на Хилон от Спарта е „За мъртвите или добро, или нищо, освен истината“.
Обаче истината е по-полезна приживе.
