Въпреки че все още не е ясно кой стои зад смъртоносното нападение в метростанцията на Санкт Петербург, има две групи, които биха имали мотива да извършват подобна терористична атака срещу руския народ.
На първо място, това са чеченските сепаратисти, които доста често извършват нападения в Русия; конфликтът между руснаци и сепаратисти датира от XIX век.
Лев Толстой е случил в един артилерийски полк в Кавказ, а опита си описва в „Казаците”. Там той казва за чеченците: „Никой не говори с омраза за руснаците. Чувството, което изпитват към нас, млади и стари, е много по-силно от омраза.”
Омразата се оказва устойчива във времето и през 2002г. чеченските бунтовници нахлуха в един московски театър. Те взеха стотици заложници, от които 130 бяха убити. Две години по-късно, чеченските сепаратисти бомбардираха метростанция в Москва – 39 души загинаха.
През 2004г., те взеха за заложници хиляди ученици в едно училище в Беслан. Продължилата няколко дни обсада, която Русия разби с помощта на танкове, доведе до смъртта на над 300 деца.
Бунтовниците извършват подобни нападения още от началото на хилядолетието. През 2009г., 28 бяха убитите при бомбено нападение на жп линията за високоскоростни влакове, между Санкт Петербург и Москва. Водената от чеченеца Доку Умаров група пое отговорност за това нападение. Те се оказаха виновни за атаката от 2011-та на московското летище, при която загинаха 37.
Изглежда обаче, че вероятността „Ислямска държава” да стои зад това нападение, е доста по-голяма. Мотивът им е руската намеса в Сирия и подкрепата за президента Башар Асад. Затова не беше изненада, когато през 2015г. „Ислямска държава” нарочи Русия – горе-долу по същото време руските военни се намесиха в сирийския конфликт.
Към ИДИЛ все по-често се присъединяват големи чеченски военни движения.
Всъщност, руснаци – част от които са от мюсюлманския кавказки регион, а друга са чеченци – са преобладаващата част от немюсюлманските пехотинци на „Ислямска държава”.
През юни 2015-та, ИДИЛ обяви създаването на „провинция” в Кавказ. Това, от своя страна, засили притесненията от евентуални нападения. И настина, „Ислямска държава” бързо започна да действа в Кавказ. През септември същата година, руските казарми в Дагестан бяха атакувани.
Три месеца по-късно, джихадистите поеха отговрност за още едно нападение – този път мъж застреля един и рани 11 други.
В началото на 2016г., провинцията на „Ислямска държава” в Кавказ организира терористично нападение срещу полицейски служители.
ИДИЛ даде ясно да се разбере, че планира атаки и извън региона, както и че възнамерява да пренесе т.нар. „свещена война” в най-големите руски градове – Санкт Петербург и Москва.
На 31 октомври 2015, „Ислямска държава” бомбардира руски пътнически самолет, който летеше от Синай, Египет до Санкт Петербург. Загинаха всички 224 души на борда.
През август 2016-та, терористите за първи път извършиха нападение извън Кавказ. Двама мъже, за които бе съобщено, че са чеченци, атакуваха полицейски пост в покрайнините на Москва. Органите на реда убиха нападателите, но ИДИЛ пусна видео обръщение на терористите към лидера на организацията Абу Бакр ал Багдади, в което му се кълнат във вечна вярност.
През ноември, полицията арестува петима заподозрени за връзки с „Ислямска държава”, които били снабдени с огнестрелни оръжия и взривни вещества. Те са обвинени в подготвяне на нападение в Москва.
Тези терористична нападения в Русия могат да се обяснят и от факта, че Москва е дала най-много немюсюлмански войници на терористите, задминавайки дори Франция, която има водещ принос от европейските държави, към увеличаване броя на джихадистите.
Миналата година, руският президент Владимир Путин заяви, че броят на бойците, които са заминали към Сирия и Ирак, от Русия и бившите съветски републики, възлиза на 5 000 – 7 000 души.
Независимо, че „Ислямска държава” губи позициите си в Ирак и Сирия, руснаците, които се присъединяват към тях, ще им помогнат да си проправят път обратно към Русия, за да подклаждат тероризма на руска земя. Затова, обраният им достъп трябва да бъде ограничен.
В допълнение към агресивната кампания срещу „Ислямска държава” в Ирак и Сирия, която започна по времето на Барак Обама, международната общност трябва да сподели с Интерпол възможно най-много имена на „чужди бойци”, включително и хилядите руснаци, които са на страната на джихадистите. Така, още щом помислят да преминат границите, ще биват задържани.
